Семеен кодекс
пар. 4 ПЗР СК§ 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.чл. 5 СКСъгласие на встъпващите в брак
Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.чл. 6 СКВъзраст за встъпване в брак
Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.
(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.чл. 7 СКПречки за сключване на брак
Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:
1. е свързано с друг брак;
2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.чл. 9, ал. 1 СКДокументи за сключване на брак
Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3;
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3.чл. 10 СКРед за сключване на брака
Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.
(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.
(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.чл. 11 СКДействие на акта за сключване на граждански брак
Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.чл. 17 СКГрижа за семейството
Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.чл. 18 СКРежими на имуществени отношения
Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19.чл. 19, ал. 1 СКРегистър на имуществените отношения на съпрузите
Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.чл. 21 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
(4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване; 2. наследник на съпруг.чл. 21, ал. 1 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.чл. 21, ал. 2 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. [...] (2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.чл. 21, ал. 3 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. [...] (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.чл. 21, ал. 4 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. [...] (4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.чл. 21, ал. 4, т. 1 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. [...] (4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;чл. 22 СКЛично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.чл. 22, ал. 1 СКЛично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.чл. 22, ал. 2 СКЛично имущество
Чл. 22. [...] (2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.чл. 22, ал. 3 СКЛично имущество
Чл. 22. [...] (3) Лични са вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.чл. 23 СКПреобразуване на лично имущество
Чл. 23. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.чл. 23, ал. 1 СКПреобразуване на лично имущество
Чл. 23. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.чл. 23, ал. 2 СКПреобразуване на лично имущество
Чл. 23. [...] (2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.чл. 24 СКУправление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
(2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.чл. 24, ал. 1 СКУправление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.чл. 24, ал. 3 СКУправление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. [...] (3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.чл. 24, ал. 4 СКУправление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. [...] (4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.чл. 26 СКРазпореждане със семейното жилище-лична собственост
Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.чл. 26, изр. 1 СКРазпореждане със семейното жилище-лична собственост
Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.чл. 27 СКПрекратяване на съпружеската имуществена общност
Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.
(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ-съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.
(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг-едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.чл. 27, ал. 3 СКПрекратяване на съпружеската имуществена общност
Чл. 27. [...] (3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.чл. 28 СКДялове на съпрузите
Чл. 28. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.чл. 29 СКОпределяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.чл. 29, ал. 1 СКОпределяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.чл. 29, ал. 3 СКОпределяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 29. [...] (3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.чл. 30 СКПолучаване на част от личното имущество
Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.чл. 30, ал. 1 СКПолучаване на част от личното имущество
Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.чл. 30, ал. 2 СКПолучаване на част от личното имущество
Чл. 30. [...] (2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.чл. 32, ал. 2 СКОтговорност за задължения
Чл. 32. [...] (2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.чл. 33, ал. 1 СКИмуществена разделност
Чл. 33. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.чл. 36, ал. 2 СКОтговорност за задължения на семейството
Чл. 36. [...] (2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.чл. 37, ал. 2 СКБрачен договор
Чл. 37. [...] (2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.чл. 37, ал. 3 СКБрачен договор
Чл. 37. [...] (3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.чл. 39, ал. 1 СКСключване на брачния договор
Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.чл. 44, т. 1 СКОснования
Чл. 44. Бракът се прекратява:
1. със смъртта на единия от съпрузите;чл. 46 СКОснования за унищожаване на брака
Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.чл. 47 СКПредявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6-от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2-от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1-от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2-от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.
(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора-до оздравяването или отменянето на запрещението.
(5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.чл. 47, ал. 1 СКПредявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6-от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2-от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1-от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2-от всеки от съпрузите и от прокурора.чл. 47, ал. 3 СКПредявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 47. [...] (3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.чл. 48, ал. 3 СКПоследици от унищожаване на брака
Чл. 48. [...] (3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.чл. 49 СКРазвод поради разстройство на брака
Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".чл. 49, ал. 1 СКРазвод поради разстройство на брака
Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.чл. 49, ал. 3 СКРазвод поради разстройство на брака
Чл. 49. [...] (3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.чл. 49, ал. 4 СКРазвод поради разстройство на брака
Чл. 49. [...] (4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.чл. 50 СКРазвод по взаимно съгласие
Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.чл. 51 СКСпоразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".
(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.чл. 51, ал. 1 СКСпоразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.чл. 51, ал. 4 СКСпоразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 51. [...] (4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.чл. 56 СКПредоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3-и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.чл. 57 СКНаемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.чл. 57, ал. 1 СКНаемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.чл. 57, ал. 1, изр. 1 СКНаемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.чл. 57, ал. 2 СКНаемно правоотношение
Чл. 57. [...] (2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.чл. 59 СКРодителски права след развода
Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.
(7) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция "Социално подпомагане" или му се предоставя социална услуга - резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо-и на лицето, което го придружава.
(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.чл. 59, ал. 2 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.чл. 59, ал. 3 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.чл. 59, ал. 4 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.чл. 59, ал. 5 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.чл. 59, ал. 6 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.чл. 59, ал. 6, изр. 1 СКРодителски права след развода Чл. 59. [...] (6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.чл. 59, ал. 6, изр. 2 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (6) (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.чл. 59, ал. 6, предл. първо СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.чл. 59, ал. 7 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (7) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане". Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.чл. 59, ал. 8 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо-и на лицето, което го придружава.чл. 59, ал. 9 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.чл. 59, ал. 10 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.чл. 61 СКПроизход от бащата
Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт-от датата на предполагаемата смърт.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2.чл. 64 СКПрипознаване
Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.чл. 68 СКИск за установяване на произход от майката
Чл. 68. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 61.чл. 69 СКИск за установяване на произход от бащата
Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката-в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.чл. 70 СКРодителски права при установяване на произход по исков ред
Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.чл. 105 СКПраво на информация Чл. 105. (1) Осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. (2) Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като уведоми за производството родителите по произход на осиновения без негово присъствие и изслуша заключението на прокурора, се произнася с решение. Уведомяването на родителите по произход на осиновения не се извършва в случаите, когато те не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали. (3) Решението на окръжния съд може да се обжалва от молителя и да се протестира от прокурора. (4) Държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, са длъжни да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по ал. 1, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение.чл. 106, ал. 1, т. 2 СКОснования за прекратяване
Чл. 106. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при: [...]
2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.чл. 108 СКПродължаване на делото за прекратяване на осиновяването
Чл. 108. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.чл. 122 СКРодителски права и задължения
Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.чл. 124, ал. 1 СКПрава и задължения на детето
Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.чл. 124, ал. 2 СКПрава и задължения на детето
Чл. 124. [...] (2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.чл. 125 СКГрижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.чл. 125, ал. 3 СКГрижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 125. [...] (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.чл. 126 СКСъвместно живеене
Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.
(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила.чл. 126, ал. 1 СКСъвместно живеене
Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.чл. 127 СКСпор относно родителските права
Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
(3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.чл. 127, ал. 1 СКСпор относно родителските права
Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.чл. 127, ал. 2 СКСпор относно родителските права
Чл. 127. [...] (2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.чл. 127, ал. 3 СКСпор относно родителските права
Чл. 127. [...] (3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.чл. 127а СКСпор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
Чл. 127а. (1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.
(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
(3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.чл. 127а, ал. 2 СКСпор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
Чл. 127а. [...] (2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.чл. 128 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.
(2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.
(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.чл. 128, ал. 1 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.чл. 128, ал. 1, изр. 1 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.чл. 128, ал. 2 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. [...] (2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.чл. 128, ал. 3 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. [...] (3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.чл. 129, ал. 2 СКПредставителство и попечителско съдействие
Чл. 129. [...] (2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.чл. 130 СКУправление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.
(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.чл. 130, ал. 3 СКУправление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. [...] (3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.чл. 130, ал. 4 СКУправление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. [...] (4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.чл. 130, ал. 4, изр. 1 СКУправление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. [...] (4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.чл. 131 СКОграничаване на родителските права
Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права-отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.чл. 132 СКЛишаване от родителски права
Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. в особено тежки случаи по чл. 131;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.чл. 132, ал. 1, т. 2 СКЛишаване от родителски права
Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права: [...]
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.чл. 133, ал. 3 СКПроизводство за ограничаване и за лишаване от родителски права
Чл. 133. [...] (3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.чл. 134 СКИздръжка и мерки относно личните отношения
Чл. 134. При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя:
1. издръжката на детето, ако не е присъдена;
2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8.чл. 136 СКВписване
Чл. 136. В случаите по чл. 131 и 132 съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 135. Съдът изпраща препис от решението и на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.чл. 137 СКОсобени случаи на представителство и грижа
Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.
(2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи.
(3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществявават фактически действия по чл. 125. Те имат и правото по чл. 126, ал. 2.
(4) Лицата по ал. 3 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските лични документи, след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". Лицата имат задължението по чл. 165, ал. 3.
(5) При настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция "Социално подпомагане".чл. 140 СКРед на лицата, които дължат издръжка
Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.чл. 140, ал. 2 СКРед на лицата, които дължат издръжка
Чл. 140. [...] (2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.чл. 141, т. 1 СКРед на лицата, които имат право на издръжка
Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. деца и съпруг;чл. 142 СКРазмер на издръжката
Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.чл. 142, ал. 1 СКРазмер на издръжката
Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.чл. 142, ал. 2 СКРазмер на издръжката
Чл. 142. [...] (2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.чл. 143 СКИздръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.чл. 143, ал. 3 СКИздръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 143. [...] (3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.чл. 144 СКИздръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.чл. 145 СКИздръжка на бивш съпруг
Чл. 145. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.чл. 150 СКИзменение и прекратяване на издръжката
Чл. 150. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.чл. 153, ал. 1 СКУсловия за учредяване
Чл. 153. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.чл. 153, ал. 2 СКУсловия за учредяване
Чл. 153. [...] (2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.чл. 159 СКОхранителни мерки
Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
(2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът по настойничеството и по попечителството може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" предприемането на подходящи мерки за закрила.чл. 159, ал. 1 СКОхранителни мерки
Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.чл. 160, ал. 1 СКПромени в състава
Чл. 160. (1) Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане.чл. 164 СКПрава и задължения на настойника
Чл. 164. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129, а когато детето е настанено в приемно семейство-тези по чл. 129.
(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.чл. 164, ал. 3 СКПрава и задължения на настойника
Чл. 164. [...] (3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.чл. 165 СКУправление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.
(2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.
(3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.
(4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.чл. 165, ал. 1 СКУправление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.чл. 165, ал. 2 СКУправление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. [...] (2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.чл. 165, ал. 4 СКУправление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. [...] (4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.чл. 168, ал. 2 СКПрава и задължения на попечителя
Чл. 168. [...] (2) Правилата на чл. 164 и чл. 165, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.
(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.чл. 5 СКСъгласие на встъпващите в брак
Чл. 5. Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.чл. 6 СКВъзраст за встъпване в брак
Чл. 6. (1) Брак може да сключи лице, навършило осемнадесет години.
(2) По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Ако и двамата встъпващи в брак са непълнолетни и имат различен постоянен адрес, разрешението се дава от районния съдия по адреса на единия от встъпващите в брак по техен избор.
(3) Районният съдия изслушва двамата встъпващи в брак, родителите или попечителя на непълнолетния. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на родителите или на попечителя може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.
(4) С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на непълнолетния.чл. 7 СКПречки за сключване на брак
Чл. 7. (1) Не може да сключи брак лице, което:
1. е свързано с друг брак;
2. е поставено под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение;
3. страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
(2) Не могат да сключат брак помежду си:
1. роднини по права линия;
2. братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително;
3. лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.чл. 9, ал. 1 СКДокументи за сключване на брак
Чл. 9. (1) Всеки от встъпващите в брак представя на длъжностното лице по гражданското състояние:
1. декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7;
2. медицинско свидетелство, че не страда от болестите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3;
3. декларация, че е осведомен за заболяванията на другия по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3.чл. 10 СКРед за сключване на брака
Чл. 10. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи по чл. 9.
(2) Ако няма пречка за сключване на брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак. В акта за сключване на граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения с данните по чл. 9, ал. 2. В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност.
(3) Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.чл. 11 СКДействие на акта за сключване на граждански брак
Чл. 11. (1) Бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
(2) Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.чл. 17 СКГрижа за семейството
Чл. 17. Съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.чл. 18 СКРежими на имуществени отношения
Чл. 18. (1) Режимите на имуществените отношения между съпрузите са:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.
(2) Законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения, както и ако са непълнолетни или ограничено запретени.
(3) Режимът на имуществените отношения се регистрира по реда на чл. 19.
(4) Режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Промяната се отбелязва в акта за сключване на граждански брак и в регистъра по чл. 19.чл. 19, ал. 1 СКРегистър на имуществените отношения на съпрузите
Чл. 19. (1) Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.чл. 21 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
(4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване; 2. наследник на съпруг.чл. 21, ал. 1 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.чл. 21, ал. 2 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. [...] (2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.чл. 21, ал. 3 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. [...] (3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.чл. 21, ал. 4 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. [...] (4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.чл. 21, ал. 4, т. 1 СКСъпружеска имуществена общност
Чл. 21. [...] (4) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;чл. 22 СКЛично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.чл. 22, ал. 1 СКЛично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.чл. 22, ал. 2 СКЛично имущество
Чл. 22. [...] (2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.чл. 22, ал. 3 СКЛично имущество
Чл. 22. [...] (3) Лични са вещните права, придобити от съпруг-едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.чл. 23 СКПреобразуване на лично имущество
Чл. 23. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.чл. 23, ал. 1 СКПреобразуване на лично имущество
Чл. 23. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.чл. 23, ал. 2 СКПреобразуване на лично имущество
Чл. 23. [...] (2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.чл. 24 СКУправление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
(2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.чл. 24, ал. 1 СКУправление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.чл. 24, ал. 3 СКУправление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. [...] (3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.чл. 24, ал. 4 СКУправление и разпореждане с общо имущество
Чл. 24. [...] (4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.чл. 26 СКРазпореждане със семейното жилище-лична собственост
Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.чл. 26, изр. 1 СКРазпореждане със семейното жилище-лична собственост
Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище-лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище-обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.чл. 27 СКПрекратяване на съпружеската имуществена общност
Чл. 27. (1) Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.
(2) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат това.
(3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.
(4) Изпълнението, насочено от кредитор върху вещ-съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ.
(5) Съпружеската имуществена общност се прекратява с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг-едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.чл. 27, ал. 3 СКПрекратяване на съпружеската имуществена общност
Чл. 27. [...] (3) Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.чл. 28 СКДялове на съпрузите
Чл. 28. При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни.чл. 29 СКОпределяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.
(2) Съпругът, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, получава извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.
(3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.чл. 29, ал. 1 СКОпределяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 29. (1) При прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени затруднения.чл. 29, ал. 3 СКОпределяне на по-голям дял на съпруга
Чл. 29. [...] (3) При прекратяване на общността поради развод или по чл. 27, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.чл. 30 СКПолучаване на част от личното имущество
Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.
(2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.чл. 30, ал. 1 СКПолучаване на част от личното имущество
Чл. 30. (1) При развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.чл. 30, ал. 2 СКПолучаване на част от личното имущество
Чл. 30. [...] (2) Алинея 1 се прилага и за случаите по чл. 22, ал. 3.чл. 32, ал. 2 СКОтговорност за задължения
Чл. 32. [...] (2) Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.чл. 33, ал. 1 СКИмуществена разделност
Чл. 33. (1) Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.чл. 36, ал. 2 СКОтговорност за задължения на семейството
Чл. 36. [...] (2) За задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно.чл. 37, ал. 2 СКБрачен договор
Чл. 37. [...] (2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.чл. 37, ал. 3 СКБрачен договор
Чл. 37. [...] (3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.чл. 39, ал. 1 СКСключване на брачния договор
Чл. 39. (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.чл. 44, т. 1 СКОснования
Чл. 44. Бракът се прекратява:
1. със смъртта на единия от съпрузите;чл. 46 СКОснования за унищожаване на брака
Чл. 46. (1) Бракът се унищожава, когато:
1. при сключването му са били нарушени чл. 6 и 7;
2. съгласието за брак е било дадено поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта на сключващия брак или на негови близки.
(2) Никой не може да се позовава на унищожаемостта на брака, докато тя не бъде постановена от съда.чл. 47 СКПредявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6-от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2-от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1-от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2-от всеки от съпрузите и от прокурора.
(2) При двубрачие бракът не може да бъде унищожен, ако по-рано сключеният брак е прекратен.
(3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.
(4) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 искът може да се предяви от болния или запретен съпруг не по-късно от 6 месеца от оздравяването или от отменянето на запрещението, а от другия съпруг или от прокурора-до оздравяването или отменянето на запрещението.
(5) При нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако болният съпруг е оздравял.
(6) При нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3 бракът не може да бъде унищожен, ако осиновяването е прекратено.чл. 47, ал. 1 СКПредявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 47. (1) Иск за унищожаване на брака може да се предяви:
1. при нарушаване на чл. 6-от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;
2. в случая по чл. 46, ал. 1, т. 2-от заплашения съпруг, не по-късно от една година от сключването на брака;
3. в случая по чл. 7, ал. 1, т. 1-от всеки от съпрузите, от прокурора и от съпруга от първия брак;
4. в случаите по чл. 7, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2-от всеки от съпрузите и от прокурора.чл. 47, ал. 3 СКПредявяване на иск за унищожаване на брака
Чл. 47. [...] (3) Когато бракът е сключен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1, съпругът от първия брак, съпругът от унищожаемия брак, както и прокурорът могат да поискат да се установи наличието на основанието за унищожаване на брака и след смъртта на съпруга, който е бил в двубрачие.чл. 48, ал. 3 СКПоследици от унищожаване на брака
Чл. 48. [...] (3) Разпоредбите относно последиците на развода за личните и имуществените отношения между съпрузите, както и за отношенията между тях и децата се прилагат съответно и при унищожаване на брака. Недобросъвестността при унищожаване на брака има значението на вината при развода.чл. 49 СКРазвод поради разстройство на брака
Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
(2) Съдът напътва съпрузите към помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
(4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
(5) Съдът утвърждава споразумението по ал. 4, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".чл. 49, ал. 1 СКРазвод поради разстройство на брака
Чл. 49. (1) Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.чл. 49, ал. 3 СКРазвод поради разстройство на брака
Чл. 49. [...] (3) С решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.чл. 49, ал. 4 СКРазвод поради разстройство на брака
Чл. 49. [...] (4) При всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.чл. 50 СКРазвод по взаимно съгласие
Чл. 50. При сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.чл. 51 СКСпоразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.
(2) Споразумението по ал. 1 се утвърждава от съда, след като провери дали са защитени интересите на децата. Съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане".
(3) Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, съдът отхвърля искането за развод.
(4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.чл. 51, ал. 1 СКСпоразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 51. (1) При развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Те могат да се споразумеят и по други последици на развода.чл. 51, ал. 4 СКСпоразумение на съпрузите при развод по взаимно съгласие
Чл. 51. [...] (4) Изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.чл. 56 СКПредоставяне на семейното жилище след развода
Чл. 56. (1) При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
(2) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, докато ги упражнява.
(3) Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година.
(4) Ползването на семейното жилище се прекратява преди изтичането на срока, ако отпадне жилищната нужда на ползващия, а в случаите по ал. 2 и 3-и ако сключи нов брак.
(5) Когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.
(6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.чл. 57 СКНаемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.чл. 57, ал. 1 СКНаемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.чл. 57, ал. 1, изр. 1 СКНаемно правоотношение
Чл. 57. (1) По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение. Решението може да бъде вписано в имотния регистър, като вписването има действието по чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.чл. 57, ал. 2 СКНаемно правоотношение
Чл. 57. [...] (2) Всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с решението за развод. Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.чл. 59 СКРодителски права след развода
Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.
(3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
(4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
(5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.
(7) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция "Социално подпомагане" или му се предоставя социална услуга - резидентен тип. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо-и на лицето, което го придружава.
(9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
(10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.чл. 59, ал. 2 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.чл. 59, ал. 3 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (3) Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.чл. 59, ал. 4 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (4) Съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.чл. 59, ал. 5 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (5) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.чл. 59, ал. 6 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.чл. 59, ал. 6, изр. 1 СКРодителски права след развода Чл. 59. [...] (6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.чл. 59, ал. 6, изр. 2 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (6) (Изм и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.чл. 59, ал. 6, предл. първо СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.чл. 59, ал. 7 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (7) По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане". Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.чл. 59, ал. 8 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (8) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:
1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;
2. осъществяване на личните отношения на определено място;
3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо-и на лицето, което го придружава.чл. 59, ал. 9 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (9) Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.чл. 59, ал. 10 СКРодителски права след развода
Чл. 59. [...] (10) Решението по ал. 2 не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето.чл. 61 СКПроизход от бащата
Чл. 61. (1) Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.
(2) Ако детето е родено преди да са изтекли триста дни от прекратяването на брака, но след като майката е встъпила в нов брак, за баща на детето се смята съпругът на майката от новия брак.
(3) В случай на обявено отсъствие на съпруга предположенията по ал. 1 и 2 не се прилагат, ако детето е родено след изтичането на триста дни от датата на последното известие за съпруга, а при обявена смърт-от датата на предполагаемата смърт.
(4) Алинеи 1-3 се прилагат и когато детето е родено при условията на асистирана репродукция по чл. 60, ал. 2.чл. 64 СКПрипознаване
Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.чл. 68 СКИск за установяване на произход от майката
Чл. 68. Произходът от майката може да се установи с иск, предявен от детето, от майката или от бащата. Като ответник се призовава и съпругът на майката, който би се смятал за баща на детето съгласно чл. 61.чл. 69 СКИск за установяване на произход от бащата
Чл. 69. Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката-в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.чл. 70 СКРодителски права при установяване на произход по исков ред
Чл. 70. Когато съдът уважи исковете по чл. 68 и 69, той служебно постановява при кого от родителите да живее детето, мерки за упражняване на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, като се прилага съответно чл. 59.чл. 105 СКПраво на информация Чл. 105. (1) Осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. (2) Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като уведоми за производството родителите по произход на осиновения без негово присъствие и изслуша заключението на прокурора, се произнася с решение. Уведомяването на родителите по произход на осиновения не се извършва в случаите, когато те не може да бъдат установени по реда на Гражданския процесуален кодекс или са починали. (3) Решението на окръжния съд може да се обжалва от молителя и да се протестира от прокурора. (4) Държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, са длъжни да я предоставят на поискалия информацията, за да упражни правото по ал. 1, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение.чл. 106, ал. 1, т. 2 СКОснования за прекратяване
Чл. 106. (1) Осиновяването се прекратява от окръжния съд при: [...]
2. тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.чл. 108 СКПродължаване на делото за прекратяване на осиновяването
Чл. 108. Когато смъртта на осиновителя или на осиновения настъпи в течение на процеса за прекратяване на осиновяването по чл. 106, ал. 1, делото може да бъде продължено от наследниците на ищеца. В случай че съдът уважи иска, виновният преживял осиновител или осиновен не наследява починалия.чл. 122 СКРодителски права и задължения
Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак.
(3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения.чл. 124, ал. 1 СКПрава и задължения на детето
Чл. 124. (1) Детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие.чл. 124, ал. 2 СКПрава и задължения на детето
Чл. 124. [...] (2) Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.чл. 125 СКГрижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 125. (1) Родителят има право и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
(2) Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.
(3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.чл. 125, ал. 3 СКГрижи, възпитание и надзор на децата
Чл. 125. [...] (3) Родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете.чл. 126 СКСъвместно живеене
Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
(2) Когато детето се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд по настоящия адрес на родителя по негово искане постановява връщане на детето, след като го изслуша. Определението на съда може да се обжалва пред окръжния съд, но обжалването не спира изпълнението. Връщането на детето се осъществява по административен ред.
(3) Ако съдът установи наличието на важни причини по ал. 1, той отказва връщането на детето при родителя и уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема незабавно мерки за закрила.чл. 126, ал. 1 СКСъвместно живеене
Чл. 126. (1) Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.чл. 127 СКСпор относно родителските права
Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.
(3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.
(4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.чл. 127, ал. 1 СКСпор относно родителските права
Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.чл. 127, ал. 2 СКСпор относно родителските права
Чл. 127. [...] (2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.чл. 127, ал. 3 СКСпор относно родителските права
Чл. 127. [...] (3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.чл. 127а СКСпор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
Чл. 127а. (1) Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.
(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
(3) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства.
(4) Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.чл. 127а, ал. 2 СКСпор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
Чл. 127а. [...] (2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.чл. 128 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.
(2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.
(3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.чл. 128, ал. 1 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.чл. 128, ал. 1, изр. 1 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. (1) Дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и детето.чл. 128, ал. 2 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. [...] (2) Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9.чл. 128, ал. 3 СКЛични отношения с близки
Чл. 128. [...] (3) Ако родителят, на когото съдът е определил режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.чл. 129, ал. 2 СКПредставителство и попечителско съдействие
Чл. 129. [...] (2) При противоречие между интереса на родителя и на детето се назначава особен представител.чл. 130 СКУправление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. (1) Родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин.
(2) Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.
(3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
(4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.
(5) За сделките на встъпилия в брак непълнолетен се прилага само ограничението по чл. 6, ал. 4.чл. 130, ал. 3 СКУправление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. [...] (3) Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.чл. 130, ал. 4 СКУправление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. [...] (4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.чл. 130, ал. 4, изр. 1 СКУправление и разпореждане с имуществото на детето
Чл. 130. [...] (4) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по реда на ал. 3 при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.чл. 131 СКОграничаване на родителските права
Чл. 131. (1) Когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските права-отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
(2) Мерките по ал. 1 се вземат и когато поради продължителна физическа или душевна болест или други обективни причини родителят не е в състояние да упражнява родителските си права.чл. 132 СКЛишаване от родителски права
Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права:
1. в особено тежки случаи по чл. 131;
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
(2) При лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството.чл. 132, ал. 1, т. 2 СКЛишаване от родителски права
Чл. 132. (1) Родителят може да бъде лишен от родителски права: [...]
2. когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.чл. 133, ал. 3 СКПроизводство за ограничаване и за лишаване от родителски права
Чл. 133. [...] (3) Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.чл. 134 СКИздръжка и мерки относно личните отношения
Чл. 134. При ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя:
1. издръжката на детето, ако не е присъдена;
2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл. 59, ал. 8.чл. 136 СКВписване
Чл. 136. В случаите по чл. 131 и 132 съдът съобщава служебно на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, на възстановяването им или на промяната по чл. 135. Съдът изпраща препис от решението и на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която предприема подходящи мерки и при необходимост предлага учредяване на настойничество или попечителство.чл. 137 СКОсобени случаи на представителство и грижа
Чл. 137. (1) Лица, на които са възложени грижи за детето, не придобиват родителски права и задължения.
(2) Лицата по ал. 1 могат без съгласието на родителите да вземат решения и да предприемат действия за запазване живота и здравето на децата, за които полагат грижи.
(3) Лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществявават фактически действия по чл. 125. Те имат и правото по чл. 126, ал. 2.
(4) Лицата по ал. 3 извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние, както и за издаването на документи за самоличност по Закона за българските лични документи, след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". Лицата имат задължението по чл. 165, ал. 3.
(5) При настаняване на детето по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето действията по ал. 4 се осъществяват от дирекция "Социално подпомагане".чл. 140 СКРед на лицата, които дължат издръжка
Чл. 140. (1) Лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от:
1. деца и съпруг;
2. родители;
3. бивш съпруг;
4. внуци и правнуци;
5. братя и сестри;
6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
(2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.
(3) Когато няколко лица от един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със законната лихва.чл. 140, ал. 2 СКРед на лицата, които дължат издръжка
Чл. 140. [...] (2) Ако лицата от предходен ред нямат възможност да дават издръжка, дължат издръжка лицата от следващия ред.чл. 141, т. 1 СКРед на лицата, които имат право на издръжка
Чл. 141. Задълженият към няколко лица с право на издръжка е длъжен да я дава в следния ред:
1. деца и съпруг;чл. 142 СКРазмер на издръжката
Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
(2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.чл. 142, ал. 1 СКРазмер на издръжката
Чл. 142. (1) Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.чл. 142, ал. 2 СКРазмер на издръжката
Чл. 142. [...] (2) Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.чл. 143 СКИздръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.
(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.чл. 143, ал. 3 СКИздръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители
Чл. 143. [...] (3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.чл. 144 СКИздръжка на пълнолетни учащи се деца от родители
Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.чл. 145 СКИздръжка на бивш съпруг
Чл. 145. (1) Невиновният за развода съпруг има право на издръжка.
(2) Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Съдът може да продължи срока, ако получаващият издръжката е в особено тежко състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения.
(3) Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак.чл. 150 СКИзменение и прекратяване на издръжката
Чл. 150. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.чл. 153, ал. 1 СКУсловия за учредяване
Чл. 153. (1) Настойничество се учредява над малолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Настойничество се учредява и над лица, поставени под пълно запрещение.чл. 153, ал. 2 СКУсловия за учредяване
Чл. 153. [...] (2) Попечителство се учредява над непълнолетни, чиито родители са неизвестни, починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Попечителство се учредява и над лица, поставени под ограничено запрещение.чл. 159 СКОхранителни мерки
Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.
(2) При учредяване на настойничество или попечителство над дете органът по настойничеството и по попечителството може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" предприемането на подходящи мерки за закрила.чл. 159, ал. 1 СКОхранителни мерки
Чл. 159. (1) До назначаването на настойник или попечител органът по настойничеството и по попечителството взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество или попечителство. Органът по настойничеството и по попечителството лично или чрез определено от него лице извършва опис на имуществото. При нужда той може да възложи на определено лице да изпълнява временно настойнически или попечителски функции.чл. 160, ал. 1 СКПромени в състава
Чл. 160. (1) Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на малолетния или на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане.чл. 164 СКПрава и задължения на настойника
Чл. 164. (1) Дейността на настойника е почетна.
(2) Настойникът на малолетен има правата и задълженията по чл. 125 и 129, а когато детето е настанено в приемно семейство-тези по чл. 129.
(3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.чл. 164, ал. 3 СКПрава и задължения на настойника
Чл. 164. [...] (3) Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица.чл. 165 СКУправление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.
(2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.
(3) Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва.
(4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.чл. 165, ал. 1 СКУправление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. (1) Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес.чл. 165, ал. 2 СКУправление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. [...] (2) Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност, което се вписва в описа по чл. 159, ал. 1.чл. 165, ал. 4 СКУправление и разпореждане с имуществото на поставения под настойничество
Чл. 165. [...] (4) При разпореждане с имущество на лице под настойничество се прилагат съответно чл. 130, ал. 3 и ал. 4, изречение първо. Към молбата за разрешение настойникът прилага и мнението на настойническия съвет.чл. 168, ал. 2 СКПрава и задължения на попечителя
Чл. 168. [...] (2) Правилата на чл. 164 и чл. 165, ал. 2 и 4 се прилагат съответно и за попечителя. Паричните средства на поставения под попечителство се внасят на негово име в банка.