– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните, уточнени от настоящия състав правни въпроси: 1. относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето и обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 4 СК при предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на един от родителите; 2. при разпит на малолетен и/ или непълнолетен в качеството му на свидетел в гражданското производство, следва ли да се прилага императивната разпоредба чл. 15 ЗЗДет. 3. прилага ли се по аналогия в гражданското производство разпоредбата на чл. 140 НПК. Сочи се по първия въпрос наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр. дело №3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Република България; решение №58 от 16.04.2019 г. по гр. дело №2931/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №244/23.10.2018 г. по гр. дело №1434/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №91 от 19.03.2014 г. по гр. дело №6559/2013 г. на ВКС, ІV г. о. По втория и третия въпрос се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. с твърдения, че е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Също така се поддържа и че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.