Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2022

Дали вземането за договорна лихва по договор за банков кредит, която е включена в дължимата анюитетна вноска заедно с главницата, се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. в ЗЗД или е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на настъпване на предсрочна изискуемост?

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по същество на спора, за което да изложи мотиви?

Длъжен ли е съдът да уважи иск по чл. 422 ГПК по договор за кредит, вземането по който е било променено и претендирано едностранно от банката кредитор без да е постигнато информирано съгласие за това с другата страна – кредитополучатели съдлъжник, заявено чрез двустранно подписан анекс за това към него?

Не следва ли съдът да отхвърли иск по чл. 422 ГПК на кредитор, който е нарушил общите принципи за равнопоставеност между страните по гражданското правоотношение, визирани в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗПП, променяйки едностранно договор за кредит чрез извършване на промяна размерите на вноските по него и падежите им, задължавайки с тези си действия кредитополучателя без получаване преди това на неговото информирано съгласие?

Длъжен ли е съдът да уважи иск по чл. 422 ГПК на ищец за вземане по главница по кредит, чиято предсрочна изискуемост е била претендирана без договорно основание за това?

Предсрочно изискуемо ли е вземане, съобщението за което не е връчено на длъжника в негово лично качество?

Не следва ли съдът да отхвърли иск по чл. 422 ГПК по договор за кредит, когато дължимата насрещна престация /в твърдения от ищеца размер/ не съответства на тази по двустранно подписания погасителен план, неразделна част от договора?