Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2011

за разпределение на доказателствената тежест при доказване на придобивния способ, от който страната извежда правото си на собственост, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да сочи конкретни съдебни актове на ВКС. На следващо място поставя следните правни въпроси: допустимо ли е установяване и признаване право на собственост въз основа на косвени доказателства, както и на математически изчисления и предположения за доказателственото значение на данъчните декларации и на служебните справки, удостоверения и декларации, издавани от съответни длъжностни лица и попълвани от поданиците на Царство България в изпълнение на особените изисквания на съответните нормативни актове; само формираната сила на пресъдено нещо ли е процесуална предпоставка за допустимостта на процеса или преценката за допустимостта на иска се прави спрямо твърдяното право, по- точно решението на съда, с което е разрешен даден спор между страните, дали е от правно значение или е по- важно, че това решение е разрешило спора, прогласило е нищожността на договора за ползване, при което положение важното е, че няма вече в правния мир сделка между страни, която е предмет както на първото, така и на повторно образуваното дело. Твърди, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Последният процесуалноправен въпрос в изложението е: допустим ли е иск за прогласяване нищожността на договор за ипотека от трето лице, като твърдението е, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата.