Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

за вината; че въз основа на постигнато помежду им споразумение по реда на чл. 99, ал. 3 СК /отм./, упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Е. К. е предоставено на майката К. Х. К., а на бащата е определен режим на лични контакти с детето и месечна издръжка в размер на 100 лева, която да изплаща в полза на детето, считано от 15.04.2009г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й изплащане; че по същото дело е бил издаден изпълнителен лист 31.03.2017г., въз основа на който е образувано изп. дело №№20178210400716 по описа за 2017г. на ЧСИ П. И. с рег. №821с район на действие ОС П., по което на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 04.05.2017г., чрез неговия баща, за сумата от общо 15 543, 64 лева, включваща непогасени главници за издръжка за периода 15.04.2009г. – 01.04.2017г. и законна лихва за забава върху главниците за периода 01.05-2009г. – 13.04.2017г., както и за сумата от 550 лева - разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и такси и разноски в размер на 1 465, 13 лева, съгласно ТТРЗЧСИ, дължими към 13.04.2017г. Съдът е обосновал, че след като упражняването на родителските права е предоставено на майката и безспорно детето живее при нея, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка, то само между нея и детето е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. а ЗЗД, но не и между детето и другия родител, спрямо когото е налице съдебно признато вземане за издръжка. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно–счетоводната експертиза, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 439 ГПК за главниците в общ размер 5 953, 33 лева за периода 15.09.2009г. – 31.03.2014г. и искът за законната лихва за забава върху тези главници за периода 01.05.2009г. до 31.03.2014г., са погасени по давност. Посочил е, че доколкото се касае за повтарящи се периодични, еднородни парични престации, то по отношение на задължението за издръжка е приложима разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД – с изтичане на тригодишната давност се погасяват вземанията за такива плащания. Разяснил е, че за горепосочения период са неприложими разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и 2 ЗЗД, тъй като действията за принудително изпълнение са предприети след изтичане на тригодишната давност, а прекъсването на погасителната давност намира приложение до изтичането на предвидения в ЗЗД /чл. 110, чл. 111/ давностен срок. Последиците са заличаване на изтеклия до настъпване на юридическия факт, водещ до прекъсване на давността срок и започване на нов срок – в случая би бил петгодишен, тъй като вземането за издръжка е признато със съдебно решение. Съдът е обосновал, че прекъсване и спиране на вече изтекъл давностен срок е невъзможно, респективно реализирането на юридически факт по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД след изтичане на давностния срок е лишено от правни последици. В този смисъл е счел за неправилни изводите на районния съд, че с твърденията си за заплащане на дължимата издръжка през процесния период, ищецът на практика признавал задължението си. Не можело да се обоснове извод за признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД и с оглед данните за извършвани плащания през периода 09.11.2010г. – 20.03.2014г., тъй като сумите не са превеждани регулярно, като основание не е посочвано заплащането на издръжка и не е отразявано задължение за кой период се погасява с тях.