Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При поставен въпрос за груба небрежност и при определяне на степента на съпричиняване от работника длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят, да ги съпостави с поведението на работника и как следва да се оценят?

Следва ли съдът да приложи института на грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че на пострадалия не е бил проведен инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд?

Допустимо ли е съдът да основава правните си изводи за осъществена от работника груба небрежност, вследствие на която е настъпила трудова злополука, въз основа на предположения, а не въз основа на категорично установени факти?

Следва ли съдът да кредитира показания на свидетел предвид заинтересоваността на този свидетел от изхода на делото в случай, че показанията на този свидетел се намират в пряко противоречие с останалите приети делото писмени и гласни доказателства?

Отразена в официален документ констатация, която е била установена лично от длъжностното лице, изготвило документа, ползва ли се с обвързваща съда материална доказателствена сила?

Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС №4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?