Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2017

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод за отсъствие на главното основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като преобладаващата част от релевираните в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроси, а именно 16, са с изцяло хипотетичен характер (тези с №№1, 2, 3, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 19, и 20), докато останалите 9 правни въпроса се отнасят до правилността на атакуваното въззивно решение: тези с №№4, 6, 7, 16, 21, 22, 23, 24, и 25. Поради това безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от допълнителните предпоставки по т. т. 1-3 на същия законов текст. Напротив, категорично може да се констатира, че с множество, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от двете отделения на ТК на ВКС е било прието, у че отмяната по реда на АПКна индивидуален адм. акт, какъвто по дефиниция е въпросното решение №Ц-33/14.ІХ.2012 г. на ДКЕВР по определяна на временни цени за достъп до ел. разпределителна мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото и заплатени от производителите на ел. енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на ел. разпределителни мрежи временни цени за такъв достъп: като получени от последните на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето-то ЗЗД. По въпроса за правните последици от отмяната на индивидуалния адм. акт, с който се определят временни цени за достъп до ел. разпределителната мрежа – отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане на такава цена и поражда ли се задължение за връщането й на отпаднало основание има създадена по реда на чл. 290 ГПК трайна практика на ВКС, обективирана в актове на състави от неговата търговска колегия, както следва: Решение №28/28.ІV.2016 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. №353/2015 г.; Решение №104/27.VІ.2016 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. №1610/2015 г.; Решение №126/16.VІІІ.2016 г. на І-во т. о. по т. д. №1592/2015 г.; Решение №12/31.І.2017 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. №2297/2015 г.; Решение №220/23.І.2017 г. на І-во т. о. по т. д. №3486/2015 г. и Решение №224/21.ІІ.2017 г. на ІІ-ро т. о. по т. д. №2654/2015 г. Във всички тях по въпроса за темпоралното действие на постановеното ВАС влязло в сила решение за отмяната на решение №Ц-33/14.ІХ.2012 г. на ДКЕВР е било прието, че конститутивното действие на отменителното съдебно решение настъпва с обратна сила; действа от момента на издаване на индивидуалния административен акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обуславя основателността на кондикционния иск осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. трето-то ЗЗД.