Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

1/При наличие на противоречиви констатации на първоинстанционния съд по отношение на обстоятелството дали ответникът оспорва изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор, част от които констатации влизат в противоречие с доклада по делото, следва ли въззивният съд да отстрани допуснатите противоречия, да изготви нов доклад по делото, както и да даде указания на страните относно възможността за предприемане на съответните процесуални действия? 2/ Съществува ли процесуално задължение на съда при постановяване на решението си да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност? 3/ Допустимо ли е съдът да постанови решението, без да посочи за съответните спорни и подлежащи на доказване факти дали страната, която носи доказателствената тежест успешно е провела пълно и главно доказаване и следва ли да приеме за недоказани твърденията на страната, върху която лежи доказателствената тежест, когато тази страна не проведе пълно и главно доказаване на твърденията си? 4/ Може ли ответникът-длъжник да противопостави на цесионера-ищец разписка, издадена от стария кредитор-цедент, без достоверна дата и съдът да приеме за доказано извършването на валидно плащане само въз основа на такова доказателство? 5/ Може ли да служи като доказателство за плащане разписка, подписана от издателя като бланкова, преди плащането, без да е попълнена с данни за конкретното плащане, ако не е доказано при какви обстоятелства, кога и от кого е попълнена бланковата разписка? 6/ Може ли да служи като доказателство за плащане, извънсъдебно признание от трето неучастващо в процеса лице – стар кредитор и то да бъде противопоставено на новия кредитор-цесионер? 7/Кога следва да се приеме, че длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност по см. на чл. 71 ЗЗД? Кой носи тежестта за доказване на липсата на достатъчно средства и имущество у несъстоятелния длъжник, поради което последният е в невъзможност да погасява задълженията си – кредиторът, който твърди, че длъжникът е в несъстоятелност и не разполага с достатъчно средства или длъжникът, който оспорва твърдението, че е в невъзможност да погасява задълженията си, т. е. твърди, че разполага със средства? Към кой момент следва съдът да преценява дали длъжникът е в неплатежоспособност– към момента, в който кредиторът се е позовал на правото си да обяви предсрочна изискуемост на вземането си по чл. 71 ЗЗД или към момента на приключване на устните състезания по делото преди постановяване на съдебното решение? Следва ли съдът да съобразява и фактите, касаещи имущественото състояние на длъжника, настъпили след предявяване на иска? Следва ли задълженията на длъжника да са установени с влязло в сила съдебно решение, за да се приеме, че длъжникът е станал неплатежоспособен?