Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за наличието на предсрочна изискуемост. В производството са събрани множество писмени доказателства, че банката е преобразувала кредита в предсрочно изискуем на 12.02.2011 г., но установяването на факта достигнало ли е това волеизявление на банката до длъжника е останало неизяснено. Нещо повече, въззивният съд е приел, че това възражение изобщо не следва да бъде разглеждано именно поради наличието на сила на пресъдено нещо. Пред нито една от предходните инстанции не е отговорено на въпроса допустимо ли е банката кредитор да определя датата на предсрочна изискуемост по счетоводните си данни и съгласно уговореното в конкретния договор за кредит, така че давността да бъде манипулирана съобразно конкретните интереси на банката. Жалбоподателката заявява оплаквания и срещу изводите на въззивния съд, че възраженията й срещу действителността на договора за кредит са преклудирани поради силата на пресъдено нещо по предходен процес. В предходното решение липсват мотиви по всички релевирани от ответницата, касаторка в настоящото производство, възражения, а именно, че договорът за кредит от 05.08.2008 г. е нищожен като сключен при начална липса на съгласие, тъй като пълномощникът не е притежавал валидна представителна власт; сумата по договора не е получена от кредитополучателя; договорът за кредит от 05.08.2008 г. е сключен във вреда на представлявания; договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на основание както и нищожен поради противоречие със закона; липсват предвидените в закона предпоставки процесното вземане да бъде квалифицирано като такова, сключено чрез уговарянето на солидарна отговорност; договорът за кредит е нищожен поради това, че е привиден - налице е персонална симулация, тъй като действителният кредитополучател е О. Н.; налице е изтекла погасителна давност; процесният договор е недействителен поради симулация, тъй като договарянето е осъществено с привидна страна, скрит пълномощник. Жалбоподателката счита, че тези възражения не се ползват със сила на пресъдено нещо, а с такава се ползва само възражението за прихващане.