Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Съобразено ли е присъденото от въззивния съд застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата телесни увреждания със задължителната практика на ВКС относно размера на справедливото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя?; 2/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя?; 3/Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респ. определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено, ако не е налице противоправно поведение на пострадалия, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?; 4/ За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото застрахователно обезщетение, следва ли приносът на пострадалият да бъде надлежно релевиран от застрахователното дружество чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?; 5/Следва ли съдът единствено по вътрешно убеждение да редуцира на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД присъденото обезщетение в случай, че по делото не са събрани доказателства за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат?; 6/ В хипотезата на съпричиняване следва ли съдът да съпостави поведението на пострадалото лице с това на виновния водач, като ги сравни с оглед задълженията на всеки участник в ПТП по ЗДвП?; 7/ Как следва да се произнесе въззивния съд по отношение на самостоятелната оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните изводи? Касаторката се позовава на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана по първите два въпроса в ППВС №4/1968 г.; Решение №749/05.12.2008 г. по т. д. №387/2008 г. на ВКС, II т. о.; Решение №197/31.01.2017 г. по т. д. №2250/2015 г. на ВКС, II т. о. и мн. др., а по останалите въпроси – в Решение №157/11.02.2016 г. по т. д. №3638/2014 г. на ВКС, I т. о.; Решение №169/02.10.2013 г. по т. д. №1643/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, II т. о. и др.