Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№2е обуславящ отговора на останалите два, поради което следва да бъде даден отговор първо на този въпрос. Разпоредбата на чл. 68 ЗС предвижда, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Субективният елемент на владението се установява от намерението на лицето, което упражнява фактическата власт върху вещта. Владелецът не държи вещта като своя във всички случаи, в които е придобил фактическа власт въз основа на договор или друго основание, които го задължават да я върне – договор за наем, влог, заем за послужване, поръчка и др. Когато вещта е предадена на купувача въз основа на предварителен договор за покупко-продажба за него не възниква задължение да върне вещта. С този договор се поема задължение за сключване в бъдеще на окончателен договор, с който да се прехвърли на купувача правото на собственост върху вещта, която е негов предмет. Това означава, че когато вещта е предадена въз основа на предварителен договор за покупко-продажба, купувачът става неин владелец, а не държател, поради установеното по несъмнен начин намерение да придобие в бъдеще собствеността й. Това следва и пряко от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС. Дали договорът е сключен със собственика на имота е от значение само за това дали владелецът ще има правата по чл. 71 и 72 ЗС. Поради това за придобиване на имота по давност в тази хипотеза, не е необходимо да се доказва преобръщане на държането във владение, нито демонстриране на намерението за своене. След като владението е установено въз основа на изрична уговорка в предварителен договор, налице е доброволно предаване на владението върху недвижим имот въз основа на писмен договор, при което е достатъчно да се установи само продължителността му, както по отношение на обективния елемент - упражняването на фактическа власт, така и по отношение на намерението за придобиване по давност. В същия смисъл са Решение №528 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1218/2009 г., I г. о., ГК Решение №40 от 4.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №3171/2016 г., II г. о.