Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2021

бил решен в отклонение от дадените разрешения в изброени съдебни актове на ВКС, като е възпроизведена част от мотивите на решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]132/2016 по т. д. №772/2015 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ВКС, ІІ т. о., третираща критериите при изясняване на действителната воля на страните, съобразно изискванията на чл. 20 ЗЗД. Развити са съображения, че действителната обща воля на страните била кредитът да е не в швейцарски франкове, а в левове. Поставен е въпросът- 2/ „ Ако страна по договор за кредит, която е потребител, се ползва от засилената защита по Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, поради което клаузите на договора за кредит, предвиждащи понасянето на валутния риск от тази страна, са неравноправни и затова нищожни, следва ли потребителят да носи риска от курсовата разлика между курса на швейцарския франк към лева между деня на предявяване на иска и деня на сключване на договора. Касаторът е направил оплакване, че въпреки, че приема за неравноправни клаузите на чл. 21 и чл. 17 от договора, съдът възлага риска от промяна на курса на съдлъжника, тъй като курсът на швейцарския франк спрямо лева към момента на предявяване на иска бил различен. Касаторът счита, че този въпрос е решен в отклонение от приетото с изброени съдебни актове на ВКС. Поставен е въпросът – 3/“В случай на разлика във валутния курс на швейцарският франк към лева между деня на сключване на договора за кредит и деня на предявяване на иска –за връщане на кредита и нищожност на уговорките на договора за кредит, съобразно които рискът от промяна във валутния курс се носи от потребителя, страна по кредита трябва ли потребителят да дължи лихва върху главницата в швейцарски франкове, която е съобразена, / намалена / с курсовата разлика. Страната е направила оплакване, че съдът не е съобразил курсовата разлика при присъждане на възнаградителната лихва. Изброена е практика на ВКС, за която се поддържа, че съдът в отклонение от нея е разрешил въпроса. Поставен е въпросът – 4/Погасени ли са по давност задължения за договорна лихва по договор за кредит, ако са изтекли повече от три години от настъпване на техния падеж. Изложени са оплаквания за неправилност на акта, поради несъобразяване на направеното възражение за изтекла давност по отношение на две погасителни вноски. Изброена е съдебна практика. Поставен е въпрос №5/“Длъжен ли е съдът, съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК, при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства от значение за решението по делото“. Касаторът е уточнил, че съдът не е обсъдил възражението му за нищожност на договора, поради липса на съгласие да бъде отпуснат и погасяван кредита в швейцарски франкове, не е обсъдил възражението за давност по отношение на две вноски за лихва, не обсъдил и приложението на ПМС №426 . Освен това е посочено, че съдът „превратно тълкувал, извращавайки фактите заключението на вещото лице. Изброена е съдебна практика на ВКС. Касаторът е поддържал и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. След като е дал своя дефиниция на основанието, е направил оплакване, че в случая, с диспозитива на решението, съдът е осъдил касатора да заплатки законна лихва за забава върху неплатената главница от датата на предявяване на иска – 25.05.2015г. Страната подробно е изложила своите съображения за това, че след като главницата била присъдена в швейцарски франкове, то той смятал, че и лихвата била присъдена така. Изложени са съображения относно приложението на Постановление №426/2014 на Министерски съвет Така е направен извод, че съдът бил допуснал „ тежко нарушение като основал решението си на отмененото ПМС №100/2012 г. Други доводи не са развити.