Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2014

от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, както и част от които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените от жалбоподателя правни въпроси са: приложима ли е разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД към издаването на заповедта за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ и допустим ли е изводът на въззивния съд, че заповедта за уволнение е валидно издадена, след като единият изпълнителен директор на банката, за чийто подпис са налице данни по делото, че не е положен от него, с последващо изявление, обективирано в уточнение на отговор към исковата молба от 15.11.2013 г. е потвърдил действията си по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД по издаване на заповедта за уволнение, като се има предвид императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗКИ, че банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица и заповедта за уволнение е следвало да бъде подписана от двамата изпълнителни директори към датата на издаването й; допустимо ли е да се направи извод, че е налице съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, ако работодателят не е представил и по делото няма данни да е утвърдено ново щатно разписание, обективиращо измененията в щата и при липсата на валидно решение на управителните органи на банката за промяна на организационната структура; допустимо ли е с оглед забраната по чл. 266 ГПК, въззивният съд да обоснове решаващия си извод за реално съкращаване на щата с документ – длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност „ръководител сектор „Бизнесцентрове и администрация”, който не е представен от ответника като доказателство по делото, а е предоставен на вещото лице, което въз основа на този документ е направило своите изводи, с което съдът е обосновал решаващия си извод за премахване на трудовата функция на ищеца; ако въззивната страна не е направила оплакване във въззивната жалба, че докладът по делото е непълен, а е направила искане въззивният съд да прецени дали представените от нея доказателства са достатъчни за изясняване на делото от фактическа страна, налице ли е основание въззивният съд по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК да прави служебна проверка за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, както и да прави преценка дали са достатъчни събраните доказателства от въззивнита страна и да събира нови доказателства, за които е налице преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК; след като характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, допустимо ли е преценката за идентичност на трудовите функции и естеството на работа на закритата длъжност „Ръководител на направление „Териториално развитие и човешки капитал” и новосъздадената длъжност „Ръководител на центрове и администрация” да се направи без да са представени длъжностните характеристики за двете длъжности. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: ТР №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1 от 09.12.2013 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ВКС по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК, решение №166/26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №5393/2008 г., І г. о., решение №163 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1062/2011 г., ІІІ г. о., решение №371 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №1906/2013 г., ІV г. о., решение №314 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №899/2011 г., ІV г. о., решение №442 от 08.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1621/2009 г., ІІІ г. о., решение №111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №726/2011 г., ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.