Определение №****/**.**.2016 по дело №****/2015

1/ За задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор - обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с реш.№27 по гр. д.№4265/2014 год. на ІV г. о. на ВКС; 2/ За правомощията на въззивния съд при разрешаване на материалноправния спор, без да е указал на страните да посочат относими доказателства по спора и при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд, заявена чрез оплакване във въззивната жалба – обосноваван в идентична хипотеза, с противоречие с реш.№63 по гр. д.№4054/2014 год. на ІV г. о. на ВКС; 3/ Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционния съд не е извършил доклад, съгласно чл. 146 ГПК, респ. когато докладът е непълен или неточен? - обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с т. 2 на ТР №1/2013 год. по тълк. дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС; 4/ За приложението на чл. 268 ЗЗД – дължат ли се направените разходи и възнаграждение за извършената работа, като част от уговореното възнаграждение? Допустимо ли е съдът да пренебрегне уговореното между страните в договора – за степента на завършеност и въпреки прието предаване на междинен / а според ищеца – краен / вариант на възложеното, съдът да не определи възнаграждение за изпълненото? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с реш.№157 по гр. д.№1013/2012 год. на ІV г. о. и цитираните в същото решения по гр. д.№283/2009 год. на І т. о. и реш. по гр. д.№363/2008 год. на ІІ т. о. на ВКС; 5/ За доказателствената сила на приемо-предавателен протокол що се отнася до сключен договор за поръчка и доказване на изпълнението му – обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с реш.№65 по т. д.№333/2011 год. на ІІ т. о. на ВКС; 6/ Ограничено ли е правото за свободно договаряне по смисъла на чл. 9 ЗЗД, в случай че уговореното не противоречи на конкретна императивна норма и длъжен ли е в този случай съдът да се съобрази с договореното между страните? и 7/ Допустимо ли е съдът да игнорира уговорка от договора и да приложи диспозитивна правна норма?Допустимо ли е това при липса на такива възражения / искания? – сочи се противоречие с реш. №202 по т. д.№4123/2013 год. на ВКС, реш.№1 по гр. д.№395/2001 г. на V г. о. на ВКС, реш.№578 по т. д.№338/2008 год. на І т. о. и реш.№253 по т. д.№884/2003 год. на ІІ т. о. на ВКС.