Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Съответно ли е на разпоредбите на правото на ЕС, уреденото в чл. 410 и следващите от ГПК заповедно производство, което позволява националния съд да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по заявление, в което заявителят не е представил доказателства за активната си процесуална легитимация и за основателността на претенцията си; не е представил доказателства за процесуалната представителна власт на своя изпълнителен директор и правото на представлява дружеството пред съда и да упълномощава юрисконсулти, които да водят съдебно производство от името на дружеството-заявител, а юрисконсултът на заявителя, който е изготвил и подписал заявлението не е представил доказателства за трудовото правоотношение със заявителя на длъжност „юрисконсулт“, за юридическа правоспособност и право да заема такава длъжност?

Съответно ли е на разпоредбите на правото на ЕС в заповедното производство по ГПК националния съд да не извършва служебна проверка на редовността на заявлението и да не установява видимо пороци, като тези описани в предходния въпрос?

Съответна ли е на правото на ЕС практиката на националния съд в заповедното производство по ГПК, когато съдът уважава искането от заявлението да не издава отделен писмен акт-разпореждане, в което да изложи надлежни мотиви по фактологията и правото, в които да обсъди редовността на заявлението и искането, и неговата основателност?

Съответно ли е на правото на ЕС поставянето на длъжника в заповедното производство в невъзможност да разбере мотивите на съда защо приема за редовно заявлението и представените с него доказателства чрез неиздаването на мотивирано писмено разпореждане и това представлява ли процедура „по трудна и затрудняваща прилагането на правото на ЕС, принципите за информираност и за равнопоставеност на длъжника, поради невъзможност за обжалване-посочени в Регламент 805/2004/ЕО и СЕ, както и нарушава ли се принципа на ефективност-трудно и практически невъзможно прилагането на правото на ЕС от чл. 417 ГПК?

Съответства ли е на правото на ЕС практиката на националния съд в заповедното производство по ГПК, когато съдът уважава искането от заявлението да не издава отделен писмен акт-разпореждане, с обяснението, че в такива случаи текстът на това неиздадено разпореждане се „инкорпорирал“ в издадената заповед за изпълнение, като се има предвид, че след като съдът не е издал валидно разпореждане за длъжника по делото е преградена възможността да упражни правата си да обжалва същото?

Съответства ли на правото на ЕС и конкретно на правото на потребителите да получават информация и да правят информирани и осъзнати разходи на личните си парични средства практиката на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] да не издава и връчва съобщения за дължимите се за всеки месец суми за топлоенергия разбити по съответните им пера съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 НТ?

Нарушени ли са правата на потребителите с горепосочената практика, принуждаваща ги да бъдат неоснователно обект на съдебни и изпълнителни дела, които биха избегнати, ако получават надлежна и актуална информация за задълженията си, както и да контролират бъдещите си разходи съобразно финансовите си възможности с цел неизпадане в неплатежоспособност, недаване на повод за образуване срещу тях на съдебни и изпълнителни дела и упражняване върху тях на мерки за принудително събиране на дължимите се суми?

Ако на потребителите се дължи даване на актуална периодична информация за разходите за разходваната от тях топлоенергия и за дължимите се от тях суми, то отговаря ли на изискванията на правото на ЕС, тази информация да се дава ангро“ за дадения месец като главниците на четирите отделни видове потребима и дължима топлоенергия се дават сумарно след като те са отделни съгласно чл. 26, ал. 2 НТ?

Съответна ли е на правото на ЕС установената от българските съдилища масова практика, след подаване на възражение от длъжника по издадената срещу него заповед за изпълнение, новообразуваното дело по установителен иск на заявителя да не се разпределя на случайно избран съдия от всички съдии в отделението, чрез използване на специализиран софтуер, а новото дело да се разпределя „ръчно“, на същия съдебен състав, който вече е издал заповедта за изпълнение в предходното заповедно производство, като по този начин двете поредни отделни съдебни дела се решават от един и същи състав/съдия, а също така изборът да се извършва не между всички съдии в отделението, а между предварително формирани състави, някои от които да се изключват от избора по неясни причини и без доказателства за твърдените причини за изключването от направения избор?

Съответна ри е на правото на ЕС разпоредбата на националното законодателство-чл. 153 ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда-етажна собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, при което собственикът, който не използва топлоенергия няма право да демонтира радиаторите си, а е длъжен да ги държи?

Съответна ли е на правото на ЕС разпоредбата на пар. 2 ПЗР Наредба №16-334 от 06.04.2007 година на Министъра на икономиката и енергетиката?

Съответна ли е на правното на ЕС разпоредбата на чл. 70, ал. 6 Наредба №16-334 от 06.04.2007 година на Министъра на икономиката и енергетиката, съгласно която рекламации за отчет на показанията на уредите и разпределението на енергията за предходен период се разглеждат ако са подадени в тридесетдневен срок след получаване на изравнителната сметка от потребителите?

При наличието на данни за нарушение на правото на ЕС и решенията на СЕС длъжен ли е националния съд да ги констатира служебно дори и да не са били посочени изрично във възражението срещу издадената заповед за изпълнение, съответно в отговора на исковата молба и да се произнесе служебно по тяхната опороченост, както и да разпореди с диспозитива на акта си последиците от констатираните пороци и конкретно неконстатирането от страна на съда на обстоятелството, че от текста на заявлението и/или от представените му със заявлението писмени доказателства е явно наличието на договори с разпоредби заобикалящи закона и/или пряко противоречащи на императивни законови разпоредби на националното право, както и на правото на ЕС, и на задължителните решения на СЕС, служебно да постанови отказ от издаване на исканата заповед?

Допустимо ли е по правото на ЕС, юридическо лице, извършващо социално значима и поставена под лицензионен режим дейност по производство и доставка на топлоенергия за битови потребители да съвместява дейността по производство, пренос, доставка, отчитане и остойностяване на доставената топлинна енергия или следва за всяка една от тези дейности да притежава отделен лиценз?