Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд като инстанция по същество да нарушава Тълкувателно решение №1/2013 г. ОСГТК и в решението си да не обсъжда всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да не обсъжда всички доводи, основните възражения и аргументи на страните по предмета на спора?

Налице ли са правни пречки пред решаващия съд да разгледа и обсъди основните писмени доказателства, които въззиваема страна изрично посочва като основни доказателства, по които иска съдът да формира изводи, защото произнасяне по тях липсва в първоинстанционното решение?

Допустимо, законосъобразно и съответстващо на практиката на ВКС ли е въззивният съд да потвърди решение на първа инстанция, съдържащо процесуално нарушение на правилата за събиране на доказателствата в процеса, нарушаване на равенството на страните при решаването на конкретния спор, както и на диспозитивното начало - чл. 6, ал. 2 ГПК, което въззивната страна изрично е описала във въззивната жалба?

Допустимо ли е съдът в решението си да нарича „неотносими и незаслужаващи обсъждане доказателства, за събиране на които вече има произнасяне, че са относими и допустими, и именно съдът ги е приел като такива по време на съдебното дирене?

При разпределена доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, допустимо ли е въззивният съд да изложил мотиви в решението си единствено за наличието/липсата на доказване на правното основание, твърдяно от ищеца, без да обсъди наличието/липсата на доказване на правното основание, твърдяно от ответника, без да обсъди има ли правни последици за ответника след доказване на неверните му твърдения?

Допустимо ли е въззивният съд да въвежда основание на процесния паричен превод, различно от това, което твърдят страните? Ограничен ли е съдът до така въведените от страните твърдения за основанието на процесния паричен превод или може да въвежда свои предположения относно основание, за да отхвърли иска?