Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1/ Трябва ли значителното намаляване на определеното от съда обезщетение да е мотивирано от въззивния съд, с конкретни обективно съществуващи факти, установени за задължителни, при определяне размера на обезщетението? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т. 2 на ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК, решение по т. д.№1002/2018 г. на 1, т. о., по гр. д.№1287/2014 г. на 3 г. о., по гр. д.№5488/2013 г. на 4 г. о., / останалите цитирани актове не са от категорията визирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / ; 2/ При направено възражение за съпричиняване, поради неизползване на детско столче, евентуално непоставяне на предпазен колан, презумира ли се: а/възможност за оборудване на съответното МПС със система за обезопасяване; б/ необходимост от използване на точно конкретен модел столче, което може да намали последиците, ако изискване за използването на точно такова столче не е законоустановено; в/ евентуално наличието на обезопасителен колан и работещ такъв за процесното МПС и ако не, чия е доказателствената тежест за установяване на този факт? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - поради противоречие с решение по т. д.№457/2014 г. на 2, т. о. ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3/ При направено възражение за съпричиняване, поради неизползване на детско столче, следва ли да се докаже необходимост и законоустановено задължение за използване на такова и чия е доказателствената тежест - може ли да се вмени в задължение и съответно в допринасящо поведение, действия, евентуално бездействие, каквото законът не изисква – чл. 137в ал. 3 ЗДвП?; 4/ Може ли да разгледа и приеме съпричиняване, поради неспазване на конкретно изискване за возене на пътник – превозване на дете в МПС, без система за обезопасяване, ако законът допуска и предвижда такова превозване на детето, предвид възрастта му и чия е доказателствената тежест за доказване необходимостта от спазване изискването за превозване на дете в система за обезопасяване, предвид възрастта и ръста на детето? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с решения по т. д.№457/2014 г. на 2, т. о. и т. д.№50177/2016 г. на 4 г. о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ Трябва ли приносът на пострадалия да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражението за съпричиняване или е достатъчно да е само предполагаем? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с актовете, посочени по допълнителния селективен критерий за предходните два въпроса; 6/ Чия е отговорността за спазване изискването за превозване на малолетно дете в автомобил в система за обезопасяване, респ. с колан, и за кого е изискването по чл. 137а ал. 1 и чл. 137в ЗДвП? Може ли да се приеме, че малолетно дете е имало посочените законови задължения и чрез бездействието си да изпълнява тези задължения е съпричинило увреждането? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решение по т. д.№50177/2016 г. на 4 г. о. на ВКС; 7/ Всяко нарушение ли на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинно следствена връзка с ПТП? 8/ Нарушението на правилата за движение по пътищата, само по себе си, достатъчно ли е да се приеме съпричиняване или е необходимо пълно и главно доказване на пряка причинно следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат? Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решенията по т. д.№1858/2013 г. на 1, т. о., гр. д.№53091/2015 г. на 3 г. о.; 9/Ако не е доказано категорично и безспорно, че: а/ системата за обезопасяване е задължителна за използване и б/ ако се използва във всички случаи ще предотврати последиците от ПТП, а са налице редица противоречиви отговори и хипотези за значението й, както и законова възможност детето да се превозва без такава с оглед възрастта му, както и противоречиви доказателства за предпазното значение на тази система, може ли да се приеме съпричиняване поради неизползване на такава? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решение по т. д.№35/2009 г. на 2, т. о. на ВКС. Общо по поставените въпроси за съпричиняването касаторите са посочили и решенията по т. д.№525/2008 г. на 2, т. о., т. д. №977/2010 г. на 2, т. о., т. д.№35/2009 г. на 2, т. о. , т. д.№596/2012 г. и т. д.№1140/2011г. на 2, т. о., т. д.№1643/2012 г. на 2, т. о., т. д.№1858/2013 Г. И Т. Д.№540/2012 г. на 1, т. о. на ВКС и др..; 10/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт телесни увреди?;11/ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки от пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост „ , за да се изпълнят изискванията на ППВС №4/1968 г.?- в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочи противоречие с възприетото в решение по т. д.№486/2012 г. и т. д.№1948/2013 г. на 2, т. о. и т. д.№2998/2013 г. на 1, т. о. на ВКС; 12/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последиците за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължитеността и значението на последиците? Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания? - противоречие с ППВС №4/1968г. и решения по т. д.№486/2012 г. на 2, т. о. и т. д. №2998/2013 г. на 1, т. о. на ВКС; 13/ Длъжен ли е съдът да сочи точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и да намери справедлив еквивалент на същите или е достатъчно да търси някакво компенсиране? – противоречие с решения по т. д.№708/2009 г. на 2, т. о. и т. д.№2974/2013 г. на 2, т. о. ВКС; 14/ За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията? – сочи се противоречие с разрешенията по т. д.№1015/2011 г. на 2, т. о. на ВКС; 15/ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно пар. 27 ПЗР КЗ /отм./ , и обществено- икономическите и социални условия в страната и доколко съдът, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност„ или е достатъчно да посочи, че ги съобразява? Нарушен ли е принципа за справедливо обезщетение, при определянето му в размер много по-нисък от определени такива в напълно аналогични случаи, / за период 2004 - 2008 г. / , но при лимити 5-10 пъти по ниски от процесния? -сочи се противоречие с решения по т. д.№457/2014 г. на 2, т. о., т. д. №1948/2013г. на 2, т. о. ВКС; 16/ Длъжен ли е съдът, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, да се позове на определените лимити на застрахователна отговорност, както и да обоснове конкретна връзка на определения за дължим размер и така определените от законодателя лимити? - противоречие с решение по т. д.№217/2011 г. на 2, т. о. на ВКС; 17/ В интерес на кого се увеличават лимитите на застрахователна отговорност и съответно премиите на застрахователите - в интерес на последните за реализиране на по-големи печалби или на пострадалите, за все по-пълно компенсиране на вредите? – въпросът поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 18/ Определяне на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на деликта, с установения лимит и огромното му занижаване, представлява ли нарушение на изискването за справедливост? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с решенията по т. д.№1948/2013 г. на 2, т. о. , т. д.№1154/2013 г. на 2, т. о. на ВКС, т. д. №299/2011 г. , т. д.№795/2008 г., т. д.№619/2011 г. на 2, т. о., т. д.№2998/2013 г. на 1, т. о., т. д.№1948/2013 г. на 2, т. о., т. д.№3040/2014 г. , т. д.№1154/2013 г. и т. д.№457/2014 г. на 2, т. о., т. д.№916/2011 г. на 1, т. о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.