Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

допустимо ли е въззивният съд да преквалифицира спорното между страните право едва със съдебното решение без да обяви на страните възприетата промяна в нарочен доклад и без да и определи доказателствената тежест съобразно възприетата квалификация касаторът се позовава на противоречива съдебна практика решение №V-81/23.06.2010г. на Окръжен съд Бургас. Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че по така формулирания правен въпрос не е налице допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради липсата на обективен идентитет между правните въпроси. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, какъвто не е конкретния случай / т. 3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Бургаският окръжен съд е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане, като постановено по непредявен иск - ищецът е предявил положителен установителен иск, а съдът се е произнесъл по отрицателен установителен иск. По конкретното делото ВАС е приел, че целта за влизане на страните в договорни отношения е изградената автоматизирана система да заработи, която не е била облечена в нарочно споразумение, за изпълнението на което ищецът да носи отговорност. Дори да се приеме, че такъв договор е бил сключен неформално, счита съда, липсва активно поведение на ответника, както за надлежното му финализиране, така и защита на правата му на възложител – специалистите на ищеца са били освободени с изтичане на срока на договорите, работата им е била приета като надлежно извършена, няма подписан заключителен приемателно-предавателен протокол, работата на системата не е била тествана, след приключване на дейността не са направени възражения от ответника. Наред с това, са налице признания на ответника, че ищецът е изпълнил поетите задължения, за което му дължи възнаграждение. Не е представена обвързващи страните документация /задание, спецификация, проект/ която да служи като ориентир за обема и вида дейности, възложени за изпълнение на ищеца, за да се прецени кои от тях той е изпълнил или е изпълнил лошо. Заключението на СТЕ не може да замени липсващата воля на страните по договорното правоотношение извън подписаните в тази връзка документи и съответно счетоводното отразяване. Обективираното в писмо от 13.07.2009г. възражение на ответника, за извършване на недовършената работа и поправка на детайлите които не работят не обективира и не отговаря на изискването на чл. 264 и чл. 265 ЗЗД за да се запазят правата на възложителя т. е. съдът е изложил мотиви, че правоотношенията между страните съдържат елементи на договор за изработка и на тази плоскост са разгледани възраженията на ответника по точното изпълнение на договора от ищеца.