Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК и в съответствие с чл. 12 и 235 ГПК /противоречие с решенията по гр. д.№761/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, по гр. д.№850/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д.№682/85 г. на І г. о. на ВС, както и на ППВС№1/53 г., ППВС №1/85 г. и ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС/; по въпроса за възможността за субективно съединяване на искове по чл. 213 и допустимо ли е това да стане с обща искова молба от лица, които защитават собствени права, а не общи такива /противоречие с решение по гр. д.№132/2012 г. на І г. о. на ВКС и определение по ч. гр. д.№1543/2019 г. на І г. о. на ВКС/; по въпроса дали като уважава иск за 30 000 лв., предявен като частичен от 1 500 000 лв., съдът следва в диспозитива да изхожда от посочения от ищеца в исковата молба размер на целия иск или следва да посочи, че уважава иска като частичен от установения по делото и в мотивите действителен размер на цялото вземане и дали съда е обвързан от посоченото от ищеца или от установения действителен размер на спорното право – цялото вземане /противоречие с ТР №3/22.04.2019 г. по тълк. д.№3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, евентуално отговор на този въпрос се търси при предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се сочи липса на съдебна практика по него/; по въпроса как трябва да процедира съдът когато двама ищци – съдружници подават обща искова молба по чл. 125, ал. 3 ТЗ, която не се основава на техни общи права, тъй като всеки от тях има свое отделно лично прекратено членствено правоотношение вземане – да приеме, че е допустимо съединяването на исковете, както е приел въззивния съд и че това не води до недопустимост на решението, да раздели делата и да разпореди образуване на отделни производства и каква е нередовността на исковата молба в този случай и до какви последици води тя и какъв е характерът на нарушението и дали решението в този случай е недопустимо или неправилно /противоречие с определение по ч. т. д.№1295/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС и с ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС/.