Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

„1. Когато по делото е налице неоспорена експертиза, установяваща стойността на доходи, които имота може да генерира /граждански плодове/, следва ли съдът да изследва фактическите правоотношения по реализиране на граждански плодове /сключени договори/ за всеки един от имотите, за които те се претендират; 2. Ако кредитор/собственик - ищец, претендиращ вреди, не може да ползва лично имота и е лишен от правото си, от което търпи вреди, то следва ли да му се присъждат такива вреди или той следва да докаже единствено наличие на договор с трето лице; 3. За да се породят задълженията на възложителя по чл. 176 ЗУТ, трябва ли да бъде поканен да приеме строежа; 4. Може ли изпълнителят да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение (в контекста на неизпълнение на задължението си по чл. 260 ЗЗД да уведоми възложителя за несъответствието на проекта); 5. Предвид това, че възложителят не е знаел, следва ли при констатирани несъответствия между проекта и изграденото изпълнителят да отправи писмена покана до възложителя за предприемане на действия по изменение на проекта; 6. Може ли изпълнителят, на когото е учредено право на строеж и съгласно чл. 161 ЗУТ също се води възложител, да иска изменение на проекта; 7. Може ли да се приеме, че изграждането и въвеждането на обектите в експлоатация представлява реална и основателно очаквана възможност за увеличаване имуществото на собственика, включително и възможността да придобива доходи от вещта. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд неправилно и в противоречие с посочена казуална практика на ВКС, както и с бланкетно позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.