Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

– „Валидно ли е съдебно решение, в което съдът дава разрешение на гражданско правен спор, без да е определил правната квалификация на иска, „При липса на дадена правна квалификация на иска може ли съдът да пристъпи към разглеждане на спора по същество и да се произнесе по основателността на иска. _ Страната подробно е развила разбирането си по поставените въпроси, обобщавайки ги в други аналогични въпроси във връзка с посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът е поддържал и довод за недопустимост на акта, поради недопустимост на иска, с оглед недоказан интерес от воденето му от ищеца. /Раздели І,ІІ и ІІІ Във връзка със същото основание е поставил въпроса – „ Императивна или диспозитивна е нормата на чл. 232 ТЗ, респективно, произтичащата от чл. 232, ал. 1 и ал. 2 ТЗ писмена форма на протокола на общо събрание на акционерите форма за валидност ли е или е само форма за доказване на взетите решения”. / Раздел ІV/. В хипотеза на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК страната е поддържала и следните въпроси- „Мотиви на ВКС в отменителното решение, с което делото се връща за ново разглеждане, имат ли характер на процесуална преклузия за втория въззивен състав да разгледа въпрос по допустимостта на иска, респ. на първоинстанционното решение. „ Мотиви, а не диспозитив на ВКС, в решение, с което делото се връща за ново разглеждане представляват ли разрешаване с влязло в сила решение по въпроса дали искът е допустим или са само мотиви, коментиращи факти и доказателства по делото относно допустимостта на иска „ Изложеното в мотиви на решение на ВКС вътрешно убеждение за наличие на оспорвана от ответника положителна процесуална предпоставка обвързва ли състава на въззивния съд, да приеме за установен факт наличието на тази предпоставка…” ”Представлява ли недопустимо пререшаване на спор относно активната легитимация на ищеца обсъждането на тези въпроси от втория въззивен състав, на който делото е върнато без указания по чл. 294, ал. 1 изр. 2 ГПК, но с изложени от връщащия касационен състав мотиви за наличие на тази процесуална предпоставка, ако при повторното разглеждане въззивният съд установи, че фактите са различни от възприетите от касационния съд. / Раздел V/. Страната е развила разбирането си по тези въпроси и въпреки, че е намерила противоречие на мотивите на възивният съд с ТР ОСГТК №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/2013 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. е посочила основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано единствено с това да бъде даден „ ясен и изричен отговор”. Поставен въпросът – „ Целите мотиви на отменителното решение ли са задължителни за въззивния съд или само тази част от тях, представляваща указание по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК към по-долу стоящия съд при повторното разглеждане на делото”./ Раздел VІ/. Страната е поддържала основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, като е цитирала части от определения и решения на ВКС. Поставен е въпросът- „ Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички направени в хода на делото възражения и с оглед всички събрани по делото доказателства…” / Раздел VІІ/. И в тази връзка отново е посочено, че въззивния съд е отказал да разгледа доводите по допустимостта на иска. Посочена е практика на ВКС, от която са цитирани части. Страната е поддържала основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез изброяване и цитиране на части от решения и по следните въпроси – „ Липсата на оспорване на факт в отговор на основната и допълнителна искова молба, който факт не е установен с доказателства по делото, равносилно ли е на признаването му…” и „ Твърдението за несъществуване на протокол на ОС на акционерите недопустимо, преклудирано ли е, ако е заявено в становище в съдебно заседание …”/ Раздел VІІІ/ Поставен е и въпросът – „ При липса на извършен от първоинстанционния съд доклад заявено твърдение на факт, свързан със спорния по делото предмет, преклудира ли се от друг процесуален факт и ако не – представлява ли конкретизиране от страната на твърденията й съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, ако е извършено в течение на съдебното производство пред първата инстанция” / Раздел ІХ/. В заключение е поставен въпросът: „Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички заявени в жалбата основания и по направените в нея доказателствени искания.”/Раздел Х/. Страната е поддържала, че въззивният съд не се бил произнесъл по искането й по чл. 183 ГПК, направено пред първата инстанция за представяне на удостоверение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1, което било представено пред първостепенния съд в копие. Обосновавала е, че това съставлява съществено процесуално нарушение и в тази връзка е поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Дру[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]ги доводи не са развити.