Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли съдът при формиране на своето вътрешно убеждение – при изготвянето на мотивите си – да обсъжда всяко събрано доказателство /доказателствено средство/ в неговата цялост или е възможно да обсъди само избрани от него доказателства, съответно част от тях, и така да формира извод на съществуването или не на определен юридически факт?

Задължен ли е съдът да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, както и в отговора на исковата молба, като обсъди всяко едно от тях отделно и заяви защо ги приема за основателни или не?

При преценка достоверността на свидетелски показания на роднини следва ли да се подходи към тях с особена критичност и необходимо ли е да се извърши преценка и с други, събрани по делото доказателства, като се изложат мотиви с кои съвпадат и с кои противоречат?

Когато е дадено указание на ищеца да представи в оригинал приложени към исковата молба документи, а в определения срок същият не ги представи, следва ли тези документи да се изключат от доказателствения материал?

Длъжен ли е съдът да се съобрази със заключението на вещото лице, включително дадените от него разясняващи отговори в с. з., и ако не го направи, длъжен ли е да се обоснове защо?

Каква е доказателствената стойност на протокол, съставен от служители на ТП на НОИ – Варна, в производството за установяване на трудова злополука по чл. 56 КСО?

След като в протокола е записано, че основната причина за възникналия инцидент и поведението на работника, който поради невнимание се е подхлъзнал и в резултат на това е паднал, това води ли до извод, че служителят е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ при изпълнение на трудовите си задължения?

Какъв е справедливият размер на дължимо обезщетение за причинените на ищеца две телесни увреждания при положение, че по делото няма данни за неблагоприятна прогноза за в бъдеще, няма данни за трайно разстройство на здравето, ищецът в рамките на около шест месеца се е възстановил от увреждането?

Следва ли съдът да определи еднакво обезщетение за две телесни увреждания или следва да отчете техните индивидуални особености – вид, време за възстановяване и други специфики, доколкото в случая е установено, че едното телесно увреждане се изразява във фрактура на крайник с продължителност на възстановяване от 4-5 месеца, а другото телесно увреждане отшумява за няколко дни – 10-15?