Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

„1. Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, при наличието на действителен, валиден договор за спорното задължение и допустим ли е иск за обезщетение за неоснователно обогатяване в тази хипотеза?; 2. Може ли задължение за заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг недоговорен източник, и ако може, кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане – облигационно отношение или юридически факти с недоговорен характер?; 3. Може ли да се счита за отпаднало основанието по действащо облигационно отношение за предоставяне на услугата достъп между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни /доброволно плащане и оказване на услугата/?; Допустимо ли е приравняването на законовото и договорно основание за предоставяне на услугата достъп с решение на регулаторен орган?;4. Представлява ли предварителното изпълнение / допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила индивидуален административен, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието и допустим ли е в тази връзка иск за неоснователно обогатяване поради отпаднало основание?; 5. Допуска ли действащото законодателство договаряне на размера на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа за производители, различни от определени от ДКЕВР? Императивни ли са нормите на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, т. 2, т. 8, чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ? Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл. 36а ЗЕ?; 6. Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение фактът на предоставяне на услугата и нейното заплащане от страната?; 7. След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответникът в случай, че ищецът иска връщане на платеното?; 8. Допустимо ли е съдът при обосноваване на своите правни изводи да не посочи материалноправната норма, която прилага и от чийто диспозитив извежда релевантните за спора факти?”.