Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали ищцата е придобила 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворното място и правото на собственост върху жилищната сграда с площ 53 кв. м., построена в имота през 80-те години на ** век, на основание давностно владение, съдът е приел, че ищцата не може да бъде квалифицирана като добросъвестен владелец (каквото е главното й твърдение по исковата молба), защото владението й се основава на договора за покупко-продажба от 1980 г., който е признат за нищожен между страните (арг. от чл. 298, ал. 2 ГПК) с влязлото в сила решение по в. гр. д.№656/2019 г. по описа на СОС. Нищожният договор не поражда правни последици и купувачът по такъв договор не може да има качеството на добросъвестен владелец. Приобретателят, получил владението от праводател по нищожен договор, може да придобие собствеността на оригинерно основание (придобивна давност), ако владее най-малко десет години - чл. 79, ал. 1 ЗС. Въззивният съд е приел, че анализът на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Й. Д., А. С. и М. С. водят до категоричния извод, че ищцата, установила владение върху спорния имот още през осемдесетте години, е ползвала същия с намерение да го свои без ничие противопоставяне, била е допускана в имота както от своите родители приживе, така и от съсобственика на дворното място – ответникът П. Г.. Това владение, започнало в началото на осемдесетте години, нито е било смущавано, нито прекъсвано и е продължило повече от десет години, с което е осъществен фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.