Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1/ Длъжен ли е съдът да изследва въпроса относно наличието на няколко записа на заповед за обезпечаване на едно и също каузално правоотношение при наличие на такива безспорни данни по делото и да разпредели съответната доказателствена тежест, при условие че искът е предявен като частичен въз основа на единия запис на заповед?; 2/ Представлява ли злоупотреба с право от страна на банката – ищец наличието на подписани от длъжника – ответник авалист два записа на заповед с различна дата и един без дата на издаване, за обезпечаване на едно и също каузално правоотношение с банката – ищец?; 3/ При наведени твърдения от страна на длъжника – ответник за поставяне на дата на издаване върху записа на заповед, по – късно от датата на полагане на подписа върху него от издателя и авалиста, и липса на един от задължителните реквизити в ценната книга по чл. 535, т. 6 ТЗ, следва ли съдът да приеме за основателно възражението за нищожност на ценната книга при липса на обективна възможност за доказване на относителната давност на химикалната паста в частта на реквизита дата на издаване, положена върху записа на заповед чрез СТГЕ? Твърдят, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърдят още, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдението, че записът на заповед не е подписан с това съдържание.