Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

1/. “Какви са правомощията /правозадълженията/ на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато прецени, че първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно щом докладът на ДОС се е оказал непълен от гледна точка на възприемането като налична на уговорка в полза на трето лице, основана на чл. 22 ЗЗД?“, по който сочат противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; 2/. „При ясно и непоколебимо заявено и от страна на въззивника, и от страна на въззиваемия отричане на наличието на уговорка в полза на трето лице, на такава за встъпване в дълг или за учредяване на всякаква форма на солидарна отговорност спрямо [фирма], има ли право въззивният съд въобще да тълкува клаузата за начина на плащане на цената, та камо ли в обратния на изявеното от страните смисъл?“; 3/. „Може ли при липсата в текста на един договор на сродни думи на встъпване или „полза, приложението на тези институти да бъде въведено по пътя на тълкуването или такива думи трябва да бъдат изрично употребени в текста на договора?“, по които два въпроса навеждат твърдения за допуснато от въззивния съд нарушение на критериите на чл. 20 ЗЗД при изясняване точния смисъл на договорните клаузи в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, а именно: решение №504/26.07.2010г. по гр. д. №420/2009г. на ВКС, IV г. о., решение №546/23.07.2010г. по гр. д. №856/2009г. на ВКС, IV г. о., решение №81 от 07.07.2009г. по т. д. №761/2008г. на ВКС, I т. о., решение №40 от 13.05.2010г. по т. д. №566/2009г., ВКС, ТК, решение №105 от 30.06.2011г. по т. д. №944/2010г. на ВКС, II т. о.; 4/. „ВОС е отхвърлил възможността на един уговорител да отмени уговорка по чл. 22 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД чрез изявление до обещателя, достигнало при последния чрез връчване на въззивната жалба. Дали такава едностранна отмяна е допустима след издаването на първоинстанционното решение, ако бенефициерът не е поискал да се ползва от уговорката в негова полза и ако е допустима, кой е последният момент, в който въззивният съд може да бъде сезиран с такова материалноправно изявление?“, по който сочат наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да излагат конкретни обстоятелства; 5/. „Допустимо ли е по принцип плащането на цена по нотариален акт за покупко-продажба да бъде уговорено в полза на трето лице? Какво получават тогава продавачите и не придобива ли договорът характер на дарение от тяхна гледна точка - дават без да получават? Ако е допустимо плащането на цена по нотариален акт за покупко-продажба да бъде уговорено в полза на трето лице, то тогава при неизпълнение на купувача-промитент на задължението му за заплащането и, лишени ли са продавачите от правото да искат изпълнение по реда на чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД- чрез реално изпълнение; Ако продавачите-уговорители са лишени от право на иск по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, това по силата на коя правна норма става и не съставлява ли недопустим предварителен отказ от право на иск?“, по който навеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без излагане на конкретни обстоятелства; 6/. „Ако отмяната на уговорката в полза на трето лице е направена от стипулантите-продавачи с въззивната жалба, следва ли ефектът от тяхното едностранно изявление да се зачита за нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК и ако да, длъжен ли е въззивният съд да възприеме и приложи тази отмяна?“ и 7/ „Обвързан ли е въззивният съд с редовно упражнено пред него потестативно право по чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД?“, по които последни два въпроса отново релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да излагат конкретни обстоятелства.