Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

в настоящото производство касаторът въвежда размера на следващото му се обезщетение за обезвреда за понесените от него неимуществени вреди; наличието и степента на съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат и въпроса дължи ли се на увредения ежемесечно обезщетение за бъдещи имуществени вреди - възнаграждение за лични асистенти /болногледачи/, след като той е потребител на услугата „Личен асистент” към Агенцията за социално подпомагане. Изложени са подробни оплаквания за неправилно определен размер на справедливото обезщетение от 400 000лв, както и за неправилно отчетен размер на съпричиняване от пострадалото лице в размер на 50% поради неизползване на предпазен колан като пътник на предна дясна седалка и пътуване с водач, за когото е знаел, че се намира в състояние на алкохолно опиянение. Възразява, че решението на апелативния съд, с което на ищеца е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като ответникът не е провел пълно доказване на това възражение. Идентично е оплакването и по отношение на отчетеното съпричиняване поради пътуване с водач, който пострадалият е знаел, че е употребил алкохол. Възразява се, че дори да е налице съпричиняване на някое от двете посочени основания, то не е в степента на противоправното поведение на виновния водач. По отношение на претендираните бъдещи имуществени разходи, които са му нужни пожизнено, касаторът поддържа становището, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, всички преки и непосредствени вреди от деликта следва да бъдат обезщетени, а фактът, че докато той не разполага със средства сам да плаща на необходимите му болногледачи, е в действие социалната програма „Личен асистент“, по никакъв начин не изключва отговорността на ответника и за тези вреди. Счита, че отсъства правна, обществена и житейска логика отговорността на ответника да се прехвърля като социална тежест върху държавата, напротив - правната логика и общественият интерес изискват точно обратното - ответникът да бъде осъден да покрива ежемесечно тези разходи, а обществените средства да се насочат към други нуждаещи се от тази социална услуга.