не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е приложил разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и пар. 1, т. 23 и т. 58 ЗЕ в точния им смисъл и в съответствие със съдебната практика. Посочените разпоредби са ясни и се прилагат непротиворечиво. Така например с решение №75/25.03.2013г. по гр. д. №864/2012г. І г. о. ВКС е прието, че разпределителното предприятие има право да разполага средствата за търговско измерване - електромерните табла, в общите части, включително и върху фасадата на сградата, която също е обща част. Прието е също, че разпределителното предприятие има право да разполага в един имот средства за търговско измерване само за този имот. В настоящия случай електромерните табла на етажните собственици се намират в помещение, което е частна собственост на ищците /ответници по касация/. Обстоятелството, че това помещение през 1977г. при монтирането на измервателните уреди е било обща част на сградата, не може да изключи приложението на императивните изисквания на чл. 120, ал. 1 ЗЕ относно местоположението на средствата за търговско измерване. Правните изводи на въззивния съд в тази насока са изградени при точното прилагане на разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси, а именно разглеждането му да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Посочените разпоредби не са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, съгласно тълкуването на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с т. 4 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. ОСГТК на ВКС.