Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените от касатора в изложението въпроси, уточнени и обобщени от настоящия състав на съда съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №1/2009 г., се отнасят до правилното приложение на принципа на справедливост и критериите по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същите са от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславят изхода на делото, поради което по отношение на тях е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче поддържанато от касатора допълнително условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по така уточнения въпрос има формирана задължителна и казуална съдебна практика, която е била съобразена от съда. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд №4/68 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи /Решение №281 от 30.11.2018 г. по гр. д. №582/2018 г. на ІV ГО на ВКС, №233 от 13.01.2020 г. по гр. д. №1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС, №50077 от 16.05.2023 г. по гр. д. №937/2022 г. на ІІІ ГО на ВКС, №150/20.12.2018 г. по гр. д. №871/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/. Съгласно същата, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до разстройство на здравето и ако има такова- трайно ли е увреждането и каква е медицинската прогноза за развитието му, както и обществено- икономическите условия в страната и стандарта на живот. Отчитайки посочените критерии, съдът е длъжен да определи обезщетение само за тези неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС №4/1968 г., по конкретното дело. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване, а трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

По отношение на конкретно поставения от касатора въпрос за значението на предишните осъждания на лицето при определяне на обезщетението за причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение също е налице практика на ВКС / решение №112/14.06.2011 г. по гр. дело №372/2010 г. на ІV-го гр. отд., решение №483/09.06.2010 г. по гр. д. №1091/2009 г. на III-то гр. отд., решение №3/29.01.2014 г. по гр. д. №2477/2013 г. на IV-то гр. отд., решение №50003 от 14.05.2025 г. по гр. д. №2986/2019 г. на IV-то гр. отд./, съгласно която съдът, наред с другите релевантни обстоятелства, следва да съобразява и данните за личността на пострадалия ищец. Неговото съдебно минало несъмнено е фактор, който следва да бъде отчетен при преценката на личността му и на интензитета на негативните изживявания от неоснователно предприетото срещу него наказателно преследване. Повдигнатото и поддържано незаконно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и вече е било обект на наказателна репресия. Поради това предходните осъждания на ищеца за извършени от него престъпления поначало сочат на значително по-нисък интензитет на търпените от него вреди и на накърняване в много по-малка степен на доброто му име и на положението му в обществото, в сравнение с лице с чисто съдебно минало, срещу което за първи път е предприето наказателно преследване. Тежестта на предишните осъждания на ищеца и значимостта им при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се преценяват с оглед конкретиката на всеки отделен случай, като се съпоставят и се вземат предвид в съвкупност с останалите установени по делото обстоятелства, които са от значение за размера на обезщетението.

В случая при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с така формираната съдебна практика, като е обсъдил всички установени по делото факти, които са от значение за определяне на размера на обезщетението, и въз основа на същите е направил извода си каква сума да присъди на ищеца. Взел е предвид възрастта му, данните за начина му на живот и личността му, свързани с многобройните му осъждания за извършени престъпления от общ характер, характера и тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на воденото наказателно производство и взетите по него мерки за процесуална принуда, обстоятелството, че за част от периода на процесното наказателно производство спрямо ищеца са били водени и други наказателни производства, от които също е търпял негативни психически преживявания. Не е допуснато нарушение на разясненията, дадени в т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по т. д. №3/2004 г., отнасящи се до задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да изследва и да установи пряката и непосредствена причинна връзка между незаконно повдигнатото обвинение и настъпването на вредите. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е изложил мотиви кои вреди са установени, както и по отношение на кои от тях е налице причинно-следствена връзка с незаконното обвинение, като така изложените мотиви съответстват на указанията, дадени в т. 19 на ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. При съобразяване на посочените обстоятелства съдът е достигнал до извода, че на ищеца следва да се определи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 10000 лв. Правилността на посочения извод не е предмет на проверка в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, а именно- произнасянето на съда по правен въпрос в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК или основанията по ал. 2 на същата разпоредба. Предвид горното съдържащото се в третия въпрос искане на касатора за извършване на преценка дали присъденото му обезщетение съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди не може да бъде разгледано в настоящото производство, а само при постановяване на касационно решение по чл. 293 ГПК след евентуално допускане на касационо обжалване. С оглед наличието на установена съдебна практика по приложението на повдигнатите от касатора правни въпроси, искането му в за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно, като не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.