Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

1. Следва ли въззивният съд при формиране на своите крайни изводи в решението да обсъди и да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба; 2. Следва ли докладът по чл. 146, ал. 1 ГПК да съдържа всички обстоятелства, посочени в разпоредбата, или е достатъчно само да бъде направена правна квалификация; 3. Допустимо ли е при предявени и приети за разглеждане като обективно съединени искове по чл. 75 ЗС и чл. 109 ЗС съдът да откаже в решението си да се произнесе по иска по чл. 109 ЗС, като приеме, че същият е част от иска по чл. 75 ЗС, и следва ли въззивният съд, при направено възражение в тази насока във въззивната жалба, да разгледа това възражение; 4. За да приеме, че действията на ищеца не са владелчески, а търпими, достатъчно ли е въззивният съд да приеме, че „не са несъмнени и явни“, без да изследва елементите на владението - corpus и animus, за които има твърдения и проведено доказване в рамките на производството; 5. При обективно съединяване на искове по чл. 75 ЗС и по чл. 109 ЗС и спор относно собствеността на недвижимия имот, допустимо ли е без разглеждане и решаване на въпроса за собствеността да се приемат определени действия за търпими. Поддържа се, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.