Определение №****/**.**.2015 по дело №****/2015

до каква степен е приложима преклузията по чл. 133 ГПК. Вероятно целта на заявеното по този начин питане е да се постави проблемът дали особеният представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е ограничен от правилото на чл. 133 ГПК, при положение, че определени факти и обстоятелства му стават известни от изявления на други страни по спора след срока за подаване на писмен отговор. Извън обстоятелството, че конкретен правен въпрос няма зададен по посочения начин, а заявеното изрично питане е неконкретно, като уточняването му може да доведе до нарушение от страна на съда на чл. 6, ал. 2 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано само на основание липса на поставен обуславящ правен въпрос, то и при изрично поставен правен въпрос в посочения смисъл не би се достигнало до допускане на касационното обжалване. И това е така, тъй като действително в първото по делото открито съдебно заседание от 4 октомври 2012 г. адв. Т. е заявила твърдение, че между съпругата на ищеца и ответницата Д. е имало уговорка за покриване на дълга със средства от продажба на общ имот, за което особеният представител е поискала да представи доказателства, докато процесуалният представител на ответницата Д. е заявил на свой ред, че е имало договорка между Д. и ищеца за заплащане на кредита от последния поради наличието на други отношения между страните, като е подчертал, че ответницата Д. не е могла да се ориентира в обстоятелствата преди доклада по делото. Твърденията на адв. Т. и на процесуалния представител на отв. Д. са за различни отношения (между ответницата и трето за спора лице, и между ищеца и ответницата), като явно адв. Т. черпи сведенията си от отв. Д., която обаче е заявила съответни фактически обстоятелства след срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Следователно относимият за случая, но непоставен правен въпрос е ограничен ли е от преклузивните срокове за заявяване на фактически твърдения особеният представител на ответника в случаите, когато те са основани на изявленията на друг ответник, пропуснал да ги заяви в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, и приложимо ли е спрямо особения представител правилото на чл. 147, т. 1 ГПК. Останалите съображения, дадени в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от адв. Т., по същината си са касационния основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното въззивно решение.