Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

1/ При формиране на изводите относно законосъобразността на процесния договор за цесия решаващият състав е приложил неправилно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД и в противоречие със задължителната съдебна практика, съгласно която могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество? – допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поддържан с оглед твърдяно противоречие на въззивното решение с Решение №32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. №438/2009 г., II т. о., ТК; 2/ При формиране на изводите относно законосъобразността на процесния договор за цесия САС неправилно е изходил от положението, че правото на обезщетение за неимуществени вреди „по начало“ е ненаследимо – обосновава се наличие на допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед противоречие на въззиния акт с възприетото в Решение №60170/13.05.2022 г. по т. д. 1435/2020 г. на II т. о. на ВКС и Определение №230 от 30.05.2022 г. по ч. т. д. №711/2022 г., II т. о. на ВКС; 3/ Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор, защо преценката му е в една или друга посока? – касаторът поддържа допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради постановяване на въззивното решение в противоречие с Решение №15 от 30.01.2015 г. по гр. д. №4604/2014 г.. на ВКС. IV г. о., Решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г., II т. о. на ВКС, Решение №24/10/28.01.2010 г. по го. д. №4744/2008 г. на ВКС, II т. о.. Решение №202/21.12,2013 г. по т. д. №866/2012 г. на ВКС. I т. о.. Решение №76/2012,06.2012 г. по т. д. №377/2011 г. на ВКС, II т. о.. Решение №581/30.09.2010 г. по т. д. №1019/2009 г. на ВКС, III г. о., Определение №652/21.12.2020 г. по т. д. №2796/2019 г. на ВКС, I т. о. и други; 4/ Допустимо ли е правото на вземане от обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, да бъде предмет на договор за цесия? 5/ Допустимо ли е правото на вземане от обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да бъде предмет на договор за цесия, след като пострадалият е упражнил правото си да предяви извънсъдебно и/или съдебно претенцията си за обезщетение срещу застрахователя? 6/ Прехвърлимо ли е правото на вземане от обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“? – последните три въпроса са обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На самостоятелно основание се поддържа очевидна неправилност на обжалваното решение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.