Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

на материалното и процесуално право, които свързани със статута на решението по чл. 36а, ал. 2 ЗЕ на ДКЕВР /сега КВЕР/, с правните последици на отмяната на индивидуалния административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона, за влиянието на тази отмяна върху елемента „цена на сключения договор за достъп върху възмездния характер на договора, за съвместимостта на договорната отговорност и отговорността за неоснователно обогатяване и за правомощията на въззивния съд, са следните: 1.1. „Приложими ли са правилата на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и Съвета към актовете на ДКЕВР по чл. 36а, ал. 2 ЗЕ за определяне цената на достъп за производителите на електроенергия от ВЕИ до електропреносната и електроразпределителната мрежа на територията на Република България?”;1.2. ”Следва ли чл. 16, параграф 3 Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска операторите на разпределителната система да поемат изцяло или частично разходите за достъп до електроразпределителната мрежа, в случай, че при транспонирането на директивата националният законодател не е предвидил изключението, установено в чл. 16, пар. 4 от същата Директива?”; 1.3.”Допустимо ли е при отсъствие на нормативен акт на вътрешното право, който да допуска изрично приложението на чл. 16, ал. 4 на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на територията на РБългария, подобен правен резултат да се постига с 1/ индивидуален административен акт на ДКЕВР или 2./отсъствие на такъв акт?”; 2.1.”Допустимо ли е въззивният съд, който е констатирал неправилна правна квалификация на първоинстанционния съд, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, да откаже до оповести констатацията си на страните и да им даде възможност в състезателна процедура да упражнят правото си на ефективни правни средства?”; 2.2.”Следва ли правата на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, закрепени в чл. 47 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че допускат националното законодателство и съдебна практика, според които националният съд може да повдигне правно основание, свързано с правото на ЕС, едва в постановеното от него съдебно решение, без да предостави възможност на страните по спора да представят своята позиция по това правно основание?”; 3.1. „Допустимо ли е съдът да се позовава на казуални разрешения на ВКС, постановени в решения на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроси, стоящи вън от конкретния правен въпрос, за който е допуснато касационното производство по реда на чл. 288 ГПК?”; 3.2.”Допустимо ли е да се формира задължително тълкуване по въпрос, който е различен от „темпоралното действие на отмяната на индивидуалния административен акт?”; 3.3.”Задължително ли е за съда тълкуването на цитираните съдебни решения, относимо към приложение на чл. 195 АПК, по аргумент за противното, към процесните правоотношения?”; 3.4. „Задължително ли е тълкуването на съда в цитираните съдебни решения по отношение на правното значение на допуснатото по закон предварително изпълнение на индивидуален административен акт, което се явява законно изпълнително основание по см. на чл. 268 АПК?”; 4.1.”Следва ли правото на ефективна съдебна защита, както е установено в чл. 47, ал. 1 от Хартата на основаните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националното законодателство и съдебна практика, съгласно които отговорът на правен въпрос, постановен по конкретно дело ВКС: