Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

и отговорите), нито от заключенията на вещите лица, които са противоречиви, като дори между експертите, изготвили основното заключение на СМЕ, съществува противоречие относно последиците от получения инсулт по отношение на възможността покойният да разбира последиците от упълномощаването. Съдът възприема като обективно и обосновано със съответните специални знания, и даващо по-задълбочен отговор на поставените задачи, изготвено и въз основа на анализ на гласните доказателства, заключението на повторната експертиза, макар да отчита, че послесмъртната експертиза за отговор на относимите към спора задачи дефинитивно е изправена пред трудности в изследването поради липса на неговия обект. Зависимостта в битово отношение и податливостта към внушения не могат да се подведат под хипотезата на нормата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В заключението на повторната СМЕ изрично е прието, че към 2004г. и към съответните дати на упълномощаване няма данни за такива отклонения, които да са лишавали П. С. от способността му да се грижи за собствените си интереси, като към тези моменти не е страдал и от сензомоторна афазия, а диагноза като глобарна деменция“, визирана в първото поред заключение на СМЕ, на каквато не се позовават и ищците, не му е поставяна изобщо. Следователно не съществуват безспорни данни, съдържащи обективна информация за неспособност на П. С. да разбира или да ръководи действията си към релеватните за спора моменти. Ето защо по делото не може да се направи еднозначен извод, при извършването на необходимата за това преценка и въз основа на относимите доказателства, в т. ч. относно здравословното състояние на починалия и начина му на живот, че състоянието му към момента на упълномощаването е било такова, че да не му е позволявало да действа съзнателно и разумно, за да може свободно да формира и да изрази волята си. Съдът преценява способността на П. С. да разбира свойството и значението на извършените от него действия въз основа на събрани по делото доказателства, тъй като констатацията на нотариуса, че явилото се пред него лице е дееспособно няма обвързваща доказателствена сила относно това обстоятелство (чл. 474, ал. 4 вр. чл. 485, ал. 2 ГПК отм.; чл. 578, ал. 4 вр. чл. 589, ал. 2 ГПК). Само изявленията на нотариуса за факти, които са се осъществили пред него в рамките на предоставената му от закона удостоверителна компетентност по чл. 465 ГПК /отм./, понастоящем чл. 569 ГПК, се ползват с обвързваща доказателствена сила.