Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. Длъжен ли е съдът да посочи в решението си кои са установените по делото обстоятелства, за които приема, че обосновават присъждането на по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, в сравнение с предявения от ищеца с исковата молба размер, когато го отхвърли частично. По въпроса 2. За приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС №4/1968г., с разясненията, дадени в т. 3 и т. 11 на ТР №3/2005 г. по тълк. дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС-решение №376/21.10.2015г. по гр. д. №514/2012г. на IV ГО; решение №449 от 16.05.2013г. по гр. д. №1393/2011г. на IV ГО; решение №263/21.03.2017г. по гр. д. №627/2016г. на IV ГО; решение №70/29.03.2016г. по гр. д. №5257/2015г. на IV ГО и решение №251/21.12.2015г. по гр. д. №812/2015г. на III ГО, както че и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросът 3. За понятието „справедливост“, за постигането на което се изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, посочва противоречиво произнасяне на въззивния съд със съдебна практика на ВКС в сходни хипотези, обективирана в решение №214 от 08.01.2019г. по гр. д. №3921/2017г. на IV ГО и решение №240 от 04.01.2017 г. по гр. д. №1117/2016 г. на III ГО.