Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „С оглед на действащото законодателство допустимо ли е сключването на така наречения договор за „обратен лизинг, при който лизингодателят купува лизинговата вещ не от трето лице, а от самия лизингополучател, респективно противоречи ли на чл. 342, ал. 2 ТЗ договорът за обратен лизинг или същият е допустим и валиден с оглед свободата на договаряне?“; 2. „Прекъсва ли се давността с конклудентни действия, изразяващи се в отразяването на вземанията на кредитора от страна на длъжника в данъчните декларации, подадени пред ТД на НАП, т. е. с признанието на вземането от длъжника пред държавен орган прекъсва ли се давността на основание чл. 116, б. а ЗЗД?“. По първия въпрос въвежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По втория въпрос поддържа, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение №131/23.06.2016 г. по гр. д. №5140/2015 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа още, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, поради очевидна неправилност на въззивното решение.