Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и може ли съдът да възприема за доказани факти, за които не са събрани доказателствени средства, които да сочат наличието на такива факти; 2. Следва ли показанията на заинтересовано лице по реда на чл. 172 ГПК да бъдат взети предвид, когато съответстват на останалите събрани по делото доказателства и не им противоречат; 3. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила; 4. Намира ли приложение разпоредбата на чл. 583 ГПК, когато се касае за загуба на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който да не се изискват някакви специални условия – да се говори от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо, лицето да може да вижда говорещия, за да следи движението на устните му и пр.; 5. Нищожен ли е на основание чл. 40 ЗЗД договорът за покупко-продажба, по който представителят на продавача, действащ за себе си и като купувач, са се споразумели за цена на продавания имот, неколкократно по-ниска от пазарната; 6. Какво е значението на пълномощното, въз основа на което е сключен оформеният с нотариалния акт договор в частта му, с която е декларирано, че продажната цена е получена от продавача преди подписването на договора за покупко-продажба и чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в пълномощното, съответно в нотариалния акт е невярно, и с какви доказателствени средства; 7. Какъв е характерът на срока, предвиден в чл. 32, ал. 2 ЗЗД, и от кой момент започва да тече той за исковете за унищожаване на договор поради грешка и измама.