Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Едностранното писмено изявление на „Банка ДСК“ АД за прекратяване на кредитния договор и настъпването на правната последица за неговата предсрочна изискуемост не следва ли да бъде надлежно обявено чрез връчването му на длъжника по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, което установяване да е в доказателствена тежест на кредитора и което следва да се установи с действителни документи, или е достатъчно отбелязването в счетоводните му книги?

При липса на надлежно връчване по ГПК или съобразно чл. 36 Закона за пощенските услуги на уведомлението за предсрочна изискуемост при подаването на заявлението за заповедно производство, то в исковата молба кредиторът не следва ли да обективира, че именно с нея възпроизвежда недвусмислено и конкретно волеизявлението на кредитора относно предсрочното си вземане към задълженото лице като посочи изрично, че упражнява потестативното си право да поиска предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ТЗ?

Не следва ли при липса на инкорпорирано в исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита само с настъпил падеж, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката към датата на подаване на исковата молба, а не за целия дълг, който следва да бъде изплатен едва през 2037 г.?

Уведомяването на ответника-длъжник с исковата молба установява ли основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и променя ли с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението по него?

Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, направено в хода на съдебното производство рефлектира ли върху размера на претендираната сума, обособена от падежирали и непадежирали вноски, към кой момент е основателна, как се отразява на наказателните лихви и върху какви суми следва да бъдат начислени?

За да е налице реално усвояване следва ли заемополучателят да получи в своя собственост и в свое разпореждане „отпуснатата в кредит главница? За да възникне валидно задължение за връщане на заетата сума по договор за банков кредит, следва ли същата да е реално предоставена на заемателя?

Усвояването на кредитната сума по договор за ипотечен банков кредит е налице, когато с нея е извършено изрично разпореждане от страна на кредитополучателя съгласно попълнена от него нарочна форма за усвояването му или част от парите са употребени от страна на банката-кредитор по нейно усмотрение, дори ако то е в полза на задълженото лице?

Може ли да се извърши новация на вече договорен кредит без изрично заявление от двете страни кредитор и длъжник за това или новацията му е допустима по разпореждане на трето лице - включително между две банки-кредитори на един и същ длъжник, но без неговото изрично съгласие?

Съдът не следва ли преди постановяване на решението да съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, включително и относно надлежната пасивна легитимация на конституирания по реда на чл. 227 ГПК син на покойния кредитополучател и негов баща Д. К. - Н. К., който се е отказал от наследството му с нотариално заверено заявление и което е вписал в книгите на съда, но не е могъл да представи?