Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

1/ Длъжен ли е въззивният съд да реши спора като разгледа и обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени в процеса твърдения и възражения на страните?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да спази дадените му от ВКС указания за решаване на спора?; 3/ Може ли съдът при липса на специални знания в дадена област на науката да разреши спора в противоречие с отговорите на приетите по делото заключения, изготвени от вещи лица със специални знания в същата тази област на науката? Доколко има възможност съдът да се отклонява от заключенията на вещите лица, когато предвид предмета на експертизите, не разполага със знания в конкретна наука? Следва ли разпоредбата на чл. 202 ГПК да намира приложение по отношение на всяка експертиза?; 4/ Разполага ли съдът с правомощието, при липса на специални знания по конкретни технически въпроси, сам да отговори на тях, без да назначи експертиза за това?; 5/ Длъжен ли е съдът да се мотивира подробно за начина, по който е стигнал до констатациите, на база на които е формулирал решението си, когато те са различни от приетото в СТЕ?; 6/Длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това в какво конкретно се изразява грижата на добрия стопанин, респ. грижата на добрия търговец, когато са насрещни възраженията за неизпълнение от двете страни, както и има възражение по чл. 63, ал. 1 ЗЗД?; 7/ Длъжен ли е съдът да определи какви са критериите, при които следва да се прецени липсва ли съдействие от страна на кредитора по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЗД, когато са събрани доказателства за действително наличие на такова поведение от страна на кредитора? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност. Като допълнително основание сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с разрешенията, обективирани в практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос - в Решение №409/28.02.2013г. по гр. д. №59/2011г. на ВКС, I г. о., Решение №36/07.08.2015г. по т. д. №465/2014г. на ВКС, II т. о., Решение №88/06.07.2017г. по т. д. №3114/2015г. на ВКС, I т. о. и мн. други; по втори въпрос – в Решение №217/03.07.2012г. по гр. д. №579/2011г. на ВКС, IV г. о., Решение №175/23.12.2015г. по т. д. №3021/2014г. на ВКС, I т. о., Решение №18/22.07.2014г. по т. д. №25/2013г. на ВКС, II т. о., Решение №246/15.01.2014г. по гр. д. №3417/2013г. на ВКС, II г. о., Решение №115/30.04.2013г. по т. д. №805/2011г. на ВКС, II т. о., Решение №28/27.06.2017г. по т. д. №3416/2015г. на ВКС, I т. о., Решение №218/14.11.2013г. по гр. д. №2324/2013г. на ВКС, II г. о. и др.; по четвърти и пети въпрос – в Решение №248/16.11.2015г. по гр. д. №1271/2015г. на ВКС, III г. о., Решение №118/15.05.2012г. по гр. д. №588/2011г. на ВКС, III г. о., Решение №132/29.05.2015г. по гр. д. №7298/2014г. на ВКС, III г. о., Решение №214/19.10.2015г. по гр. д. №1619/2015г. на ВКС, III г. о.; по седми въпрос се позовава на цитираното допълнително основание, но не сочи съдебна практика. Селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е въведен по отношение на трети, шести и седми въпроси.