Определение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

„ 1. Следва ли българският съд да прилага българския материален закон към обуславящи частноправно отношение с международен елемент други правоотношения с преюдициален характер, които са изцяло свързани с друг правопорядък само защото клауза на договор, въз основа на който е възникнало това частно правоотношение, установява изключителна международна компетентност на българския съд; 2. Учредяването на изключителна компетентност на български съд по автономната воля на страните по едно частноправно отношение с международен елемент, включва ли в себе си и избор на приложимото право към това правоотношение; 3. Какви са последиците когато съдържанието на чуждото право не бъде установено и от какъв порок страда постановения съдебен акт; 4. Какво действие има нотификацията от страна на цедента спрямо длъжника по прехвърленото вземане. Условие ли е тя за валидността на договора за цесия или значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица – чл. 99, ал. 4 ЗЗД; 5. Наличието на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 ЗЗД съставлява ли въпрос, касаещ наличието или липсата на активна материалноправна легитимация на цесионера да предяви иск за събиране на прехвърленото вземане спрямо длъжника; 6. Правото на коя от двете държави следва да се приложи за института на цесията, когато старият и новият кредитор имат местожителство на територията на Ш., а длъжникът по цедираното вземане има местожителство на територията на РБ. Следва ли длъжникът да бъде уведомяван според правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, или ще се приложи норма от шведското законодателство; 7. Щом като е установено основанието на предявения иск, може ли съдът да го отхвърли само защото размерът му не е установен; 8. Допустими ли са свидетелски показания за установяване на фактическо изпълнение на възложените дейности когато причината да не се подпишат двустранни документи за приемане и отчитане се дължи на едната от страните по договора, когато в него е уговорено приемането да се извърши с двустранни отчетни документи, но възложителят необосновано е отказал да ги подпише; 9. Извършеното частично плащане по една от процесните фактури съставлява ли признание на задължението от страна на ответника и следва ли да се счита за конклудентно приемането на извършените дейности; 10. Какви правни последици настъпват в случаите когато изпълнителят възложи извършването на действията, с които е натоварен съгласно сключения договор, на трето лице без съгласието на възложителя; 11. Какви са правомощията на съда в случай, че вещите лица не са отговорили на поставените им въпроси, а изводите на един от експертите, включен в състава на тройната съдебна експертиза напълно противоречат на тези, представени при първоначалната, в която същият е участвал и 12. Доказва ли се изпълнение на задължението на изпълнителя по договор за консултантска услуга с издаването на данъчна фактура, неподписана и неосчетоводена в счетоводството на възложителя, но надлежно отразена в счетоводството на изпълнителя и наетите от него подизпълнители.”