Определение №****/**.**.2013 по дело №****/2012

да покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК - включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с т. 4 ТР №1/2010 год. по тълк. дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не са налице предпоставките за промяна на създадена, поради неточно тълкуване на закона и предвид непълнота на същия / като прилагането на закона по аналогия спада към тълкувателната дейност / задължителна съдебна практика, с оглед точното прилагане на закона или за осъвременяването й, предвид промяна в законодателството или обществените условия. Промяна в обществените условия изобщо не се твърди и доказва от касатора, нито изменението в законодателството / конкретно - ЗЕ, изм. обн. ДВ бр. 54в сила от 17.07.2012 год., досежно въвеждането на законова делегация за приемане на подзаконов нормативен акт по регулиране корекционни процедури, в случай на неправомерно въздействие върху СТИ - чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 вр. с чл. 98а ал. 2, т. 6, б. а вр. с ПИКЕЕ / , с действие занапред и неприложимо към конкретния казус, може да обуслови основание за различно от даденото задължително тълкуване. Даденият от задължителната съдебна практика отговор касае допустимостта на корекционната процедура на база уговорка в Общите условия, т. е. единствено по правилата на договорната отговорност, поради което и изменение на закона в аспект на подзаконово уреждане на същата е неотносимо към правния въпрос. Изложените от касатора аргументи могат да се обобщят до необходимост от прилагане закона по аналогия, с оглед установяване равностойни условия за осъществяване на стопанска дейност от всички енергийните оператори, вкл. еднакви предпоставки за събираемост на дължими за действително потребена енергия суми. Съгласно чл. 46, ал. 2, предл. първо ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените случаи се прилагат разпоредби, които се прилагат за подобни случаи, ако това отговаря на целта на закона. Съгласно предл. второ на същата разпоредба, ако такива сходни разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България / аналогия на правото / . Обосноваване прилагане аналогия на правото не се съдържа в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Касаторът твърди несъобразено от съдебната практика основание за прилагане на закона по аналогия и доколкото не сочи други, очевидно визира като приложими нормите, уреждащи право на корекция за минал период за В. оператори и оператори на топлопреносни мрежи / чл. 37 Наредба №4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена на основание чл. 135, т. 15 Закона за водите; чл. 47 Наредба №16-344/ 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, издадена на основание чл. 125, ал. 3 ЗЕ / . Дори да би се приела непълнота на ЗЕ в сочения от касатора смисъл, при изводима от целта на закона законодателна воля за уредба на правоотношението по продажба на електрическа енергия и по спорния предмет, то правилни са съображенията на ответната страна, че цитираните разпоредби на подзаконови нормативни актове по приложението на ЗЕ и ЗВ, не уреждат сходни случаи, предвид специфики, непозволяващи автоматичното им прилагане и при корекционни процедури за потребена съответна енергия, прилагащи неподлежаща на взаимстване методика на изчислението, при това въведена със самите подзаконови актове, а не чрез препращане към договорно уреждане в Общите условия, какъвто е настоящия случай. Прилагайки закона по аналогия, съдът не разполага с правомощие да нормотворства, а единствено да транспонира съществуваща правна норма към уредбата на съответно правоотношение, каквото в случая е невъзможно. Предложението на касатора предпоставя прилагане закона по аналогия досежно възможността за корекционна процедура изобщо, но не и прилагане закона по аналогия относно правилата за нейното реализиране, които обуславят по същество изхода на спора.