Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

№4/ „ Следва ли при определяне на обезщетението да се отчита инфлацията. Раз[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]гледано лаконично е решение на ВКС. Поставен е въпросът-5/ „Следва ли съдът да се съобрази с практиката по други сходни случаи за близък период от време. Изброени и разгледани са съдебни актове, които следвало да се отчитат като ориентир. Поставен е въпрос №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]6/ „ Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, ко[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]гато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор…“ Разгледани са актове на ВКС, от които са възпроизведени части. Поставен е въпрос №7/ „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания.“Интерпретирана е практика на ВКС по приложението на чл. 272 ГПК. Направено е и кратко декларативно оплакване че въззивната инстанция не е направила преценка за конкретните обстоятелства, обосноваващи присъдените обезщетения като размер. Поставен е въпрос №8 „Следва ли въззивния съд да отговори на всички оплаквания във въззвната жалба. Изброена е практика и е направено общо оплакване, че съдът не обсъдил съобразяването с последователната практика на съдилищата за определяне на критерий за справедливост и икономическата конюнктура. Поставен е въпрос №9/“При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същия да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно„. Страната е сочила противоречие с практиката на ВКС, подкрепена с оплакване за необоснованост на акта. Поставен е въпрос №10/ „ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП“. Изброена и разгледана е практиката на ВКС по въпроса. Поставен е въпрос №11/ „ Следва ли при констатиране на съществено противоречие в заключението на вещото лице относно съществен за спора въпрос, съдът да допусне събиране на доказателства за изясняване на констатираните неясноти“. Страната е изложила разбирането си по въпроса като е сочила и решение на ВКС. Поставен е въпрос №12/ „Следва ли заключението на вещото лице да бъде обсъдено с всички доказателствени средства …“ и въпрос №13/ „ Обвързан ли е съда със заключението на вещото лице…“ Страната е обобщила така поставените 13 въпроса като ги е свела до 4 по отношение, на които е сочила чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чийто текст е възпроизведен, след което лаконично е отбелязано „ Считаме, че релевантен за решаването на правния спор е въпросът за преценката на доказателствения материал в неговата цялост“. Заявено е, че решението било и очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не бил обсъдил оплакванията за съобразяване с последователната практика на съдилищата. Други доводи не са развити.