Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, II т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №1 11/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въпросът е поставен във връзка с твърдението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил следните негови оплаквания, направени във въззивната жалба: за нередовност на исковата молба, останала неотстранена, изразяваща се в липса на посочени по вид и количество СМР, които се твърди да са извършени, тяхната стойност по пера и датата на извършването им; за наличие на пълно неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, поради което и касаторът като възложител е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД; за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на повторна експертиза за остойностяване на ремонта на некачествените СМР. Противно на тези твърдения на касатора, въззивният съд е обсъдил довода за нередовност на исковата молба и е изложил съображения за неговата неоснователност. Изложил е мотиви и по възражението за неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, като след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че не е налице “пълно неизпълнение на договора, а възложените СМР са изпълнени с минимално отклонение от качествените стандарти и нормативните изисквания по отношение на 0,64 кв. м. настилка от тактилни плочи и отклонението от поръчката не е толкова съществено, че да прави работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение и да дава право на поръчващия съгласно чл. 265, ал. 2 ГПК да развали договора. Макар да не е изложил изрични мотиви във връзка с довода за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение поради недопускане на нова експертиза за остойностяване на твърдените некачествено извършени СМР, въззивният съд е обсъдил процесуалните действия на въззивника по оспорване на изготвените заключения и е изтъкнал, че и двете експертизи са изпълнени от компетентни вещи лица, в чиито образование, професионална подготовка, квалификация и добросъвестност няма съмнения, че между заключенията на двете експертизи няма съществени противоречия и те дават обосновани, логични, ясни отговори на поставените им въпроси, поради което ги е кредитирал напълно. По този начин по същество въззивният съд е приел, че липсва основание за допускане на нова експертиза, и в този смисъл се е произнесъл по наведеното във въззивната жалба оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускане на нова СТЕ. Несъгласието на касатора с мотивите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на касационното производство.