Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

„1./ Договорната отговорност по чл. 79 ЗЗД изключва ли отговорността за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД при наличието на действителен валиден договор за спорното задължение и допустим ли е искът за неоснователно обогатяване в тази хипотеза; 2./ Въпросът „Може ли задължение за заплащане за достъп до електроразпределителната мрежа да има и друг, извъндоговорен източник, и ако може, кое е непосредственото основание за възникване на задължението за плащане – облигационното правоотношение или юридическите факти с извъндоговорен характер?” се свързва с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3./ Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се твърди по отношение на въпроса: „Може ли да се счита за отпаднало основанието по действащо облигационно правоотношение за предоставяне на услуга достъп между страните при наличие на точно изпълнение и от двете страни (доброволно пращане и оказване на услугата)? Допустимо ли е приравняването на законовото и договорно основание за предоставяне на услугата достъп с решение на регулаторен орган?”; 4./ Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди по въпроса: „Представлява ли предварително изпълнение /допуснато по силата на закона/ на невлязъл в сила административен акт, юридически факт, който може да бъде заличен с обратна сила по отношение на сключените при неговото действие действителни, възмездни сделки за заплатените парични задължения до датата на отпадане на основанието?; 5./ Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК се свързват с въпроса: „Допуска ли действащото законодателство договаряне на размер на цената на услугата достъп до разпределителната мрежа на производители, различна от определени от ДКЕВР? Императивни ли са нормите на чл. 30, ал. 1; чл. 31, т. 2 и 8; чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ. Пределни или фиксирани са цените за достъп според чл. 36а ЗЕ?”; 6./ Същите основания (чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК) касаторът сочи и по отношение на въпроса: „Има ли пряко и непосредствено действие върху правата и задълженията на страните по договора за достъп, отмяната на решение на ДКЕВР за определяне на размера на цените и достатъчна ли е тя като основание за реституция на даденото по него? Има ли значение факта на предоставянето на услугата и нейното заплащане от страните?; 7/ С основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се свързва въпросът: „След като услугата достъп е предоставена и по икономическата си същност има себестойност по-голяма от нула, чия е доказателствената тежест да докаже с колко точно се е обогатил ответника, в случай че ищецът иска връщане на платеното?”.