Определение №****/**.**.2010 по дело №****/2010

допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били събрани поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд; следва ли въззивния съд да се произнесе по всички доказателствени искания и да мотивира определението си за недопускане на доказателства и какъв е редът за оспорване на частни диспозитивни документи и доказателствената тежест относно датата на съставянето им, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, са обусловили изхода на делото, тъй като съдът е отказал да допусне доказателства, поискани от страната своевременно и е приложил неправилно правилата на доказателствената тежест. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване и поради постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на съдилищата по процесуалните въпроси: как следва да се цени изходящ от страната документ, съдържащ признание за неблагоприятни за нея факти; чия е доказателствената тежест за установяване законността на извършено уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ вр. с чл. 329 КТ, както и по материалноправните въпроси: кои са законните предпоставки за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ-ро КТ и следва ли съкращаването на щата да е реално, явяващо се последица от отпадане на необходимостта на съответните трудови функции и от кой момент работодателят е в забава на изпълнение на задължението да върне трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовия договор. Приложени са съдебни решения: решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1291 от 01.02.1995 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по гр. д. №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1010/1994 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г.; решение №1289/24.01.1995 г. по гр. д. №909/1994 г; решение №229/28.03.1995 г. по гр. д. №1568/1995 г. и решение №1002 от 18.05.2000 г. по гр. д. №2000/1999 г. на ІІІ г. о. ВКС, съгласно които уволнението поради съкращаване на щата е реално, когато са отпаднали трудовите функции за съкратената длъжност; решение №2173 от 09.01.2007 г.; решение №2236/25.01.2007 г.; решение №1929 от 07.12.2006 г. по гр. д. №570/2004г на ІІІ г. о. на ВКС, съгласно които доказването на факта на реално извършеното съкращаване на щата е в тежест на работодателя и решение №355 от 09.03.2006 г.; решение №335 от 07.07.2003 г. г. по гр. д. №3118/2001 г. на ІІІ г. о. на ВКС, съгласно които работодателят дължи обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка от деня на прекратяване на трудовия договор до предаването и на работника, без да е необходимо да се доказват реално настъпили вреди и решение от 10.12.2007 г. по гр. д. №106/2007 г. на Софийски апелативен съд, в което е прието, че задължението за получаване на трудовата книжка от работника не е търсимо и не е свързано с покана за получаването и от работника.