чл. 297 НПК

Има ли несъответствие между разпоредбата на чл. 269 НК и чл. 5, ал. 1, т. 1 КЗПЧОС? Може ли да се приеме, че изискванията на българския НПК за участие на подсъдимия в наказателното дело не защитават правото на свобода на човека в онази степен, която е възприета в КЗПЧОС? Лишаването на подсъдимия от право на последна дума – чл. 55, ал. 3 и чл. 297 НПК, съответства ли на принципите на КЗПЧОС за законност на осъждането, респ. на лишаването от свобода? Спазен ли е от наказателния съд принципът на лично участие на подсъдимия, ако същият е настоявал да участва, но обективно не е имал възможност / поради лечение/ и е заявил това чрез писмена декларация повече от един път и това нарушение опорочава ли принципа за законност на постановената присъда? От кога започва да тече срокът на погасителна давност за деликти, които не са извършени с еднократен акт / еднократно действие/, а чрез постоянни действия, които продължават във връмето / напр. при продължавано престъпление/ - от започване на деликта /с произнасяне на окончателната присъда/ или от преустановяване на деликта, ако той е непрестанен в продължителен период от време? При незаконно лишаване от свобода, назависимо дали е чрез присъда на държавен съд или като престъпление по чл. 142а НПК, от кога започва да тече погасителната давност за гражданската отговорност на делинквента – от началния момент на лишаването от свобода или от последния момент, т. е. от освобождаването?