за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост съобразно т.ІІ от ППВС №******г. Решението противоречало и на т. 3 и т. 11 ТР №3/2004г. на ОСГК, защото част от твърдяните вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 ТР №1/2001г на ОСГК поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. Съдът се произнесъл и по материалноправния въпрос по определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и как се прилага общественият критерий за справедливост, решаван противоречиво от съдилищата – при сравнително сходни случаи размерите на обезщетенията били определяни при големи различия /сочи се практика/. Релевира се и въпросът дължи ли се обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ за направените в наказателното производство разноски, по който съществувала противоречива практика /сочат се решения на състави на ВКС, постановени по отменения и по сега действащия ГПК/.