Поредица Dictum – “ГПК” Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Здравейте,
Представяме Ви последно публикуваните, релевантни съдебни актове на Върховния касационен съд.
Екипът на “Българското прецедентно право” Ви пожелава ползотворна работа и успешен ден!
Оставаме на Ваше разположение.
I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Следва ли да се разграничава правото на собственост върху самата постройка и правото на собственост върху намиращото се в нея съоръжение /трансформатор/?
При разрешаване на спор за собственост следва да се прави разграничение между правото на собственост върху енергийно съоръжение /трансформатор/ и правото на собственост върху сградата, в която е разположено това съоръжение, както и че няма законова забрана в Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и в действащия Закон за енергетиката сградите, в които са разположени енергийни съоръжения, да са собственост на други лица, различни от енергийните предприятия.
Terms
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите на съдебното решение се посочат конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, продължителността и степента на интензитета на болките и страданията, обществено- икономическите условия към датата на увреждането и др. както и други обстоятелства, които решаващият съд е длъжен да обсъди и от които да изведе извод за значението им за конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, като при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
В случая в мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По конкретно не е отчетена възрастта на сина /45 г./ и на починалата негова майка /67 г./ , фактът, че ищецът е житейски самостоятелен и е създал отдавна свое семейство, както и че не обосновава вреди извън обичайните такива от смъртта на родител. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че размера на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост и е завишено.
Terms
II. Предстояща практика
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно задължението на съда да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните? (По иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ срещу АССГ- за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на административно дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС)
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Въззивният съд е длъжен да се произнесе по доводите и възраженията на страните, които са изложени във въззивната жалба и в отговора към нея, както и по доказателствата, относими към тези доводи и възражения и към така очертания предмет на въззивно обжалване.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Настъпва ли преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца, и съществува ли в тези производства задължение за съда служебно да събира доказателства за относими към този интерес обстоятелства?
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
При разглеждане на исковете за лишаване от родителски права, за поставяне под запрещение, както и когато съдът следи за интереса на ненавършили пълнолетие деца, въззивният съд не е ограничен от посоченото в жалбата при проверка правилността на обжалваното решение и може да събира служебно доказателства, предвид задължението му да изясни всички факти, относими към релевантните за тези производства обстоятелства, а до приключване на съдебното дирене за страните не настъпва преклузия за посочване на нови доказателства, когато те касаят установяване интереса на детето в съответното производство.
Terms
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад по чл. 146 ГПК и сл., който да отдели спорното от безспорното, да даде указания кои са подлежащите на доказване факти и доказателства и чия е доказателствената тежест? За задължението на въззивния съд да изложи изчерпателно собствени мотиви във въззивното решение.
По делото е постановено Решение, с което ВКС дава следния отговор на поставения въпрос:
Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях; дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Докладът на делото е от особено значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор. Той е насочен да ориентира страните при упражняване на техните процесуални права, регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269 изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство /ТР 1/2013, т. 2, ОСГТК/.
Въззивният съд е такъв по съществото на спора и не може да действа като контролно-отменителна инстанция. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. В мотивите на решението й трябва да бъде посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи във връзка с достоверността на тези доказателства, на тези доводи трябва да бъде даден обоснован отговор. Въззивният съд е длъжен да изложи собствени доводи във връзка с наведените в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред, във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба
Terms