Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли волеизявлението на съдружници, притежаващи само идеални части от всички дружествени дялове, да произведе каквото и да е решение на общото събрание на дружеството /независимо дали става въпрос за акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност/, доколкото и за двата вида дружества при съсобственост върху акция или дружествен дял е налице идентична по своето съдържание разпоредба – чл. 177 и чл. 132 ТЗ?“ или „Има ли всеки съсобственик на дружествен дял или акция самостоятелно право на глас, т. е. може ли само неговото волеизявление /гласуване/ без това на всички други съсобственици на дела или акцията, да произведе целеното действие и да се възприеме като упражнение на правото на глас, свързано с отделната акция или дружествен дял?

Дали е налице принципна възможност волеизявлението за гласуване на общо събрание на ООД или АД, произтичащо от един дружествен дял или една акция, които се притежават в съсобственост от няколко лица, да бъде разделено на броя на съсобствениците, така че те да го упражняват самостоятелно?“ или „Делимо ли е членственото право на един глас, което произтича от една съсобствена акция или от един съсобствен дружествен дял?

Как следва да се прецени от гледна точка на постановките по т. 1 на ТР №1 от 06.12.2002 г. решение по протокол на общо събрание, взето само от част от съсобствениците на дружествените дялове или акции в случай, че всички дялове или акции от капитала на дружеството /АД или ООД/ са съсобствени и решението не е гласувано от всички съпритежатели на дяловете или акциите - като незаконосъобразно решение, което е взето, но подлежи на отмяна по реда на чл. 74 ТЗ /както е разрешил въпроса въззивният съд в случая, без да си дава сметка за неизбежното противоречие на това разрешение с посочената практика относно неделимостта на правото на един глас при съсобственост върху акция или дял и принципното положение, че волеизявлението на само част от съпритежателите на акцията или дружествения дял не може да се възприеме като акт на упражнение на гласа, произтичащ от акцията или дружествения дял/, - или като „невзето“, и поради това нищожно решение по смисъла на т. 1 ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което обаче е отразено в протокол от общото събрание като взето, вписано е и поради това вписване на невзетото /нищожно/ решение подлежи на установяване именно чрез иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ?