Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Наличието на константна съдебна практика на ВКС по правния въпрос, която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване, изключва осъществяването на релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване по този въпрос.

Вторият въпрос на касаторите в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не удовлетворява изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, доколкото не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на т. 1 ТР №1 19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като той не е от значение за крайния изход на конкретния правен спор, доколкото какъвто и отговор да му бъде даден, той не би рефлектирал върху решаващите правни изводи в атакуваното решение. Решаващият правен аргумент за отхвърляне на предявените искове по чл. 2в ЗОДОВ, касаещ и двамата ответници – СРС и СГС, е отсъствието на явно и съществено нарушение на ПЕС при постановяването на процесните съдебни актове в процесното наказателно производство, с които то е прекратено. Последният правнорелевантен факт е изведен както от обстоятелството, че ищците не са участвали като страна в наказателния процес, поради което не биха могли да търпят вреди от процесните съдебни актове, така и от анализ на последните в контекста на ПЕС и обоснован извод, че те не нарушават по какъвто и да било начин както норми на ПЕС и КЗПЧОС, така и норми на националното право. Този извод е базиран на съвкупния анализ на всички приети за установени относими факти и доказателства по конкретното дело, съотнесени с приложимата правна уредба, част от която е и ПЕС, прието за ненарушено. Поставеният втори въпрос не е от значение за този решаващ правен извод, при който всички предявени искове се явяват неоснователни. Навеждането на допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато не е съотнесено с надлежно поставен правен въпрос, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото последното изисква кумулативното осъществяване на общото и някое от допълнителните основания, визирани от законодателя в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Третият въпрос на касаторите, поставен на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касае отговорността на ищците по чл. 78, ал. 3 ГПК за съдебни разноски, която няма самостоятелен характер, поради което може да бъде разглеждан само при допускане на касационно обжалване на въззивното решение по предявените искове.

Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива пороци не са наведени и обосновани от касаторите и не са осъществени по настоящото дело. Касае се за оплаквания за неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които биха могли да бъдат обсъждани само, ако бъде допуснат касационния контрол, в производството по чл. 290 ГПК. Поради това не е налице и релевираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.